Dental Tribune Bulgaria

Компобонд: Еволюцията на един нов възстановителен дентален материал

By д-р Ирфан Ахмад, Великобритания
September 27, 2011

Една от основните причини за успеха на денталната амалгама, наред с отличните є физични и механични качества, е нейната лекота на приложение и „опрощаваща“ техника. Подигравателното „издълбай и запълни“, споменавано относно денталното лечение, доста точно описва процедурата при амалгамените обтурации. Типичният протокол за амалгамените обтурации включва един-единствен етап. След отстраняване на кариозната маса и препарация на зъба амалгамата се поставя директно в кавитета, оформя се анатомично и се щопфа. Наред с това техниката на амалгамените възстановявания е доста нечувствителна, материалът има отлична износоустойчивост и голяма здравина, евтин е и пост­оперативната му експанзия подпомага запечатването на кавитетните ръбове.
Упадъкът на амалгамата започва през осемдесетте години поради прекомерното отстраняване на зъбни тъкани при създаването на ретенционни подмоли, отделянето на метални корозионни продукти, лошата естетика и евентуалната живачна токсичност. Оттогава специалистите търсят подходяща алтернатива за този традиционен и вездесъщ материал – кандидат са композитите на базата на смола. През последните десетилетия сме свидетели на феноменални изследвания и подобрения в композитните технологии, които успокоиха притесненията относно абразивоустойчивостта на тези материали, ретенцията към зъбните тъкани, маргиналната адаптация и пост­оперативната чувствителност. Все пак неизменното слабо място на композитите е полимеризационното свиване, което компрометира дългосрочността на възстановяването. Въпреки това новите материали се опитват да преодолеят много от негативните ефекти, свързани с полимеризационното свиване. Основата за тези подобрения е двупосочна: първо, по-добро разбиране и по-висока ефикасност на адхезията към дентина; и, второ, промени в химическия състав на композитите, за да се справят с предизвикателството на полимеризационното свиване, включително превъзходни физически и механични качества за устояване на неблагоприятните условия в оралната среда. За да се разбере причината за разработването на компобонда, е важно да се набележат научните постижения както на дентиновите адхезиви, така и на композитите.
История
Идеалният възстановителен материал трябва да е естетичен, адхезивен, устойчив на абразия и биоактивен, за да стимулира регенерацията на твърдите дентални тъкани, а не само да ги възстановява. През последните шейсет години бяха представени много новаторски материали, които да заместят амалгамата и да изпълнят критериите за идеалния възстановителен дентален материал. Тези нови материали може да се категоризират като смоли и глас-йономери с множество хибриди, представляващи комбинации от тези два материала. Смолите осигуряват по-добра връзка към емайла, но по-непредсказуема адхезия към дентина. Противно на тях, глас-йономерите полепват по-добре към дентина посредством истинска химична адхезия и отделят флуор за био­активност, но са с по-лоши механични качества от смолите. Много хибридни материали, като модифицираните със смоли глас-йономери, се опитват да съчетаят добрите страни на двата материала, но с различен успех. Например през 2001 г. бяха въведени джиомерите с предварително реагирали стъклени пълнители, за да се улес­ни отделянето на флуор от композита, базиран на смола.
Други класове материали са силораните и ормоцерите. Макар композитите на базата на силоран да имат най-ниското полимеризационно свиване сред всички смоли, те са с доста странни механични качества: силата на огъване (СО) и модулът на еластичност (МЕ) са високи, но силата на компресия и твърдостта им са по-ниски от тези на метакрилатните композити. Технологията на ормоцерите е още една добавка към денталната възстановителна гама, като те са с отлична износоустойчивост, но недобро полиране. Еволюцията на компобонда, предложен през 2009 г., се основава на успешните клинични резултати на дентиновите адхезиви (ДА) и композитите на базата на смоли.
Дентинови адхезиви (ДА)
Техниката на киселинно ецване, въведена от Буонокор през 1995 г., бе повратна и отвори възможност за постигане на връзка между естествените зъбни тъкани и изкуствените акрилни възстановителни материали. Макар връзката към емайла да е останала почти непроменена от постигането є преди малко повече от половин век, адхезията към дентина се оказа доста по-трудна и претърпя огромни промени. Основно постижение при постигането на сигурна връзка с дентина бе въвеждането на техниката на тотално ецване (ТЕ) в края на седемдесетте.

 

Пълния текст на тази статия е в октомврийски брой на вестник "Dental Tribune".

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

© 2021 - All rights reserved - Dental Tribune International