Ново проучване установи, че микробните общности, които започват да се образуват вътре в зъбните импланти в момента на поставянето им, играят решаваща роля в оформянето на дългосрочната периимплантатна среда. (Изображение: ronstik/Adobe Stock)
АНН АРБОР, Мичиган, САЩ: С нарастването на броя на поставяните зъбни импланти в световен мащаб, нараства и клиничното значение на разбирането на заболяванията около имплантите. Въпреки че ролята на бактериалните биофилми в заболяванията около имплантите е добре установена, първоначалните микробни процеси, които влияят върху развитието на средата около имплантите, все още не са напълно разбрани. Нови изследвания хвърлят светлина върху въпроса и показват, че бактериите, затворени в съединението на импланта под капачката на винта по време на поставянето, могат да играят основна роля в оформянето на микробиома около импланта и определянето на бъдещите клинични резултати.
В проучването изследователите анализират процеса на микробна колонизация в продължение на 12 седмици при 15 здрави възрастни, на които е поставен единичен зъбен имплант с микротекстурирана повърхност като част от двуетапен протокол. Резултатите показват, че имплантатният микробиом се развива по структуриран, неслучаен начин, като започва с бактериите вътре в имплантата по време на поставянето.
В рамките на 24 часа след операцията видове като Streptococcus mitis и Prevotella установяват доминиране и остават стабилни през цялото проучване. Тези ранни колонизатори действат като микробни центрове, насочващи набирането на допълнителни видове чрез филогенетична прилика – процес, който авторите наричат „непотистично набиране“. Въпреки външни смущения като поставянето на коронка, микробиомът около импланта проявява устойчивост, връщайки се към базовия си състав в рамките на няколко седмици.
Д-р Purnima Kumar е световноизвестен професор по пародонтология, който живее в САЩ. (Снимка: проф. Purnima Kumar)
Функционално, ранният микробиом показваше преминаване към анаеробни процеси, като същевременно поддържаше кислородно-зависима активност – което предполага метаболитен профил, различен от този на естествените зъби. С течение на времето микробиомът на импланта се различаваше значително от този на съседните зъби, което показва нишово-специфично микробно развитие.
„Тези резултати оспорват предположението, че имплантите просто придобиват бактерии от близките зъби“, заяви в прессъобщение старшият автор проф. Purnima Kumar, председател на Катедрата по пародонтология и орална медицина в Университета на Мичиган. „Вместо това, имплантът приютява от самото начало самостоятелна, структурирана общност, която може да бъде повлияна, за да се насърчи здравето и да се предотвратят заболявания“, продължи тя.
Резултатите подкрепят разработването на целенасочени стратегии в момента на поставянето на импланта, като антимикробни лечения, пробиотични покрития или микробно подготвяне, за да се насочи ранната колонизация към стабилно състояние, свързано със здравето. Проучването също така подчертава важността на пародонталното здраве преди имплантирането, тъй като първоначалното засяване на микроби може да оформи дългосрочната среда около импланта.
Авторите препоръчват бъдещите изследвания да се фокусират върху пространственото картографиране на ранните микробиални общности около импланта и разработването на диагностични инструменти за наблюдение на ранните колонизационни събития. По-задълбоченото разбиране на микробиалната сукцесия може да помогне за преминаване към проактивни и превантивни протоколи за грижа около импланта, обясниха те.
To post a reply please login or register