Ново проучване показва, че някои сензорни приспособления в клиничната среда могат да помогнат за релаксацията на децата с аутизъм и да улеснят зъболечението им. (Снимка: bodganhoda/Shutterstock)
Лос Анджелис, САЩ: Посещенията в зъболекарския кабинет могат да бъдат повод за силен стрес при пациентите, особено при тези с аутизъм. В наскоро проведено проучване изследователите от Университета на Южна Калифорния (USC) в Лос Анджелис проучват ефекта на денталната среда, адаптирана към сетивните възприятия, (SADE) върху физиологичния стрес на деца с аутизъм. Установено е, че някои визуални, слухови и тактилни сензорни адаптации могат да спомогнат за създаването на по-малко стресиращо преживяване при грижите за устната кухина при децата с аутизъм, като по този начин улесняват тяхното зъболечение.
По данни на Световната здравна организация приблизително едно на 100 деца в целия свят страда от аутизъм. Поради различията в сетивните възприятия децата с аутизъм имат по-лошо здраве на зъбите и са изправени пред по-трудни предизвикателства при грижите за устната кухина в сравнение с децата с типично неврологично развитие. Изследователите смятат, че е от съществено значение да се подобри преживяването им при посещение на зъболекар, за да се преодолеят тези проблеми.
„Показахме, че комбинацията от адаптации към сетивните възприятия за зрение, слух и осезание – всички от които са лесноприложими, евтини и не изискват обучение за безопасно използване – води до статистически забележимо намаляване на физиологичния и поведенческия стрес на децата с аутизъм по време на почистване на зъбите“, казва в прессъобщение водещият автор на проучването д-р Leah Stein Duker, доцент в отдела по ерготерапия на USC Chan.
Проучването включва 162 деца с аутизъм. Всяко дете е получило професионално почистване на зъбите както в стандартна, така и в адаптирана клинична среда в интервал от около шест месеца. SADE включва модифицирани визуални, слухови и тактилни стимули, като например използването на затъмняващи завеси, успокояваща музика и слагането на оловна престилка на гърдите на детето. След процедурата изследователите оценяват електродермалната активност на децата и наблюдават честотата и продължителността на поведения, показващи стрес по време на почистване на зъбите, като такива поведения могат да са отдръпване от зъболекаря, опити за ухапване, плач и викове.
Резултатите показват, че по време на посещение при зъболекар в SADE децата изпитват значително по-нисък физиологичен стрес в сравнение със стандартна дентална среда. Установено е също, че сензорните адаптации не нарушават по никакъв начин логистиката, продължителността на процедурата и графика на клиниките.
„Толкова много процедури се стремят да променят човека“, коментира д-р Stein Duker. „Вместо това тази мярка разглежда децата такива, каквито са – не се опитва да ги „поправи“ или промени, а се фокусира върху модифицирането на проблематичните фактори, възникнали от средата, като начин да се даде възможност на детето и семейството да се включват успешно в процеса.“
Изследователска клиника за адаптирана към сетивата дентална среда в Детската болница в Лос Анджелис. (Снимка: Phil Channing)
Как ще се подобри посещението ни в клиника
Изследователският проект SADE започва през 2011 г. в USC. Според д-р Stein Duker този подход е повторен в някои експериментални проучвания, но настоящото е първото такова, което има достатъчно голяма извадка, за да има достатъчна статистическа меродавност.
„Тъй като проучването е широкомащабно, успяхме да установим и други вълнуващи открития“, казва тя. „Например данните ни сочат, че физиологичният стрес на децата е спаднал директно в момента на влизане в адаптираната стая за почистване на зъби още преди да е започнала процедурата по почистване на зъбите, и че нивото на физиологичния стрес е било показателно за поведението по време на почистването.“
Изследователите също така отбелязват, че при някои деца като тези, които са по-млади, и тези, които имат по-нисък коефициент на интелигентност и по-ниски способности за изразяване, стресът е намалял в по-голяма степен в рамките на проучването. Сега те ще проучат ефективността на модифицираната стая SADE за невротипично развиващи се деца, които имат тревожност и страх от зъболекари.
„Независимо от контингента съветът ми към специалистите по дентална медицина и родителите е да си съдействат, за да се намерят начини за подобряване на цялостното прекарване в клиничната обстановка“, казва д-р Stein Duker. „Във всеки зъболекарски кабинет да има утежнени рентгенови престилки, които да могат да спомогнат за успокояване на детето; то да може да носи слънчеви очила и шапка, която да му закрива ушите, с цел заглушаване на шумовете от оборудването – това са лесни и безплатни мерки, които потенциално ще подобрят посещението в клиниката за хората с чувствителни сетивни възприятия, без да оказват отрицателно влияние върху способността на зъболекарите да предоставят необходимите грижи“, заключи тя.
To post a reply please login or register