DT News - Bulgaria - Всичко опира до матрицата

Проф. Дилек Тагтектин, Турция

ср. 18 септември 2013

запази

През последните десетилетия възстановителните материали се промениха забележително много. Нарастващият интерес към естетичните възстановявания в дисталните зони, от една страна, и страничните ефекти за здравето и притесненията за околната среда, свързани с живачните отпадъци, от друга, в редица страни породиха противоречиви дискусии за употребата на амалгама. Редом с въвеждането на новите и подобрени полимерни материали, които предлагат адхезивно свързване, и принципа на минимално инвазивните интервенции, се стигна до промяна – вместо да се използва амалгама, тенденцията е към използване на композити и за дистални зъби.

Възстановяването на клас ІІ кавитети с композиционни материали може да бъде предизвикателство. Отворените контакти, неподчертаният анатомичен контур и неадекватното маргинално запечатване са само някои от проблемите, с които клиницистите трябва да се справят. Като цяло тези въпроси могат да се свържат в известна степен с употребата на матричните системи за амалгама.

Идеалната матрична система създава плътен и стегнат интерпроксимален, анатомично коректен контакт с минимален проблясък и незабележима маргинална граница. Доказано е, че композитът притежава малка вътрешна сила, която да противодейства на силата на матрицата. Ето защо, за разлика от амалгамата, която има много голяма устойчивост на деформация, композитите лесно биват отблъснати обратно в първоначалната им позиция от еластичната циркумферентна матрица, което води до отворени контакти. Този проблем е всъщност резултат от няколко фактора, включително това, че композитът не може да бъде кондензиран като амалгамата, което от своя страна води до недостатъчна адаптация на матрицата към съседния зъб, полимеризационно свиване на композита и променена зъбна позиция, дължаща се на еластичната природа на кофердама.

Проксималните контакти играят важна роля в челюстната система. Неадекватните контакти могат да доведат до импактиране на храна и да доведат до пародонтално заболяване и зъбна миграция. Учените са търсили начини за преодоляване на тези проблеми чрез подобряване характеристиките на материалите и техниките за приложение. Изборът на матрична система и техниките за сепариране са много важни фактори. С цел подобряване на проксималните контакти са разработени инструменти за уплътняване на контактите по време на полимеризация. Други техники препоръчват употребата на композитни или керамични вставки, които могат да възпроизведат предвидими контакти и подходящ физиологичен контур. Въведени са и композиционни материали с голям вискозитет в опит да се имитират манипулационните характеристики на амалгамата и да се създадат по-благоприятни контакти. Учените обаче показват, че именно матричната система, а не манипулационните характеристики на композитите, е това, което предопределя направата добрия контакт. Композитите са материали, чувствителни на техниката на изпълнение, и изискват специална за тях уникална матрична система.
В отговор на всички тези разочароващи клинични проблеми бяха разработени секторните матрици и пръстеновите матрични системи, предоставяйки значителни подобрения в сравнение с по-старите средства. В модерната дентална медицина традиционните циркумферентни матрични системи са много популярни, но те имат недостатъци по отношение на тяхната неточна проксимална матрична форма и установяването на плътни проксимални контакти. Циркумферентните матрични системи показват значително по-слаби проксимални контакти при проучвания на обтурации от клас ІІ, което може да бъде обяснено с плътността на матрицата при поставяне на обтурация с две повърхности. В скорошни проучвания in vitro и in vivo секторните матрични системи в комбинация със сепариращи пръстени се доказват като средството, генериращо проксимални контакти с надеждна плътност при обтуриране на кавитети от клас ІІ. Използването на секторна матрична система за възстановяване на кавитети от клас ІІ има за резултат значително по-плътни проксимални контакти в сравнение с тези, които се постигаха с циркумферентните системи.

Проф. Дилек Тагтектин е изследовател от Катедрата по възстановителна дентална медицина във Факултета по дентална медицина към Marmara University в Истанбул. По време на една от сутрешните сесии на научната програма към конгреса на FDI 2013 тя ще представи труда си, наречен „Причини за неуспех на апроксималните възстановявания и нови матрични системи“.