Интервю: Нарастващ комерсиализъм и свръхлечение в денталната медицина

Iveta Ramonaite, Dental Tribune Internatiоnal

пн. 1 февруари 2021

сподели

запази

Свръхлечението, както самата дума подсказва, е прекалено или ненужно лечение, направено на пациентите поради ред причини, като например медицинска малпрактика, натиск от страна на управителите на практиката или финансова изгода. В настоящото интервю Dental Tribune International имаше възможността да обсъди тази тема с д-р Alexander C.L. Holden, специалист по обществено дентално здраве и преподавател в Университета в Сидни. Holden е съавтор в проучване, анализиращо свръхлечението в частните практики в Австралия. Той установи, че на някои зъболекари не им е чужд комерсиализмът и че стремежът към финансови облаги ги подтиква да извършват повече от необходимите дентални услуги.

Д-р Holden, какво събуди вашия интерес към тази тема и кой беше основният въпрос, който искахте да адресирате във вашето изследване?
Скоро след като се дипломирах във Великобритания, работих в практика, където професионалната етика бе много изкривена. Всички лекари по дентална медицина бяхме притиснати от мениджърите на клиниката да се фокусираме върху финансовите облаги и да подтикваме пациентите към определени, добре заплатени манипулации. Не работих там дълго време, но натрупаният опит се запечата в главата ми и до голяма степен определи посоката на развитие на кариерата ми. След като се насочих към академичните среди, имах възможността да разследвам как комерсиалният натиск се отразява на поведението на клиницистите – тема, която отдавна ме вълнуваше.  

Д-р Alexander C.L. Holden, съавтор на скорошно изследване, анализиращо свръхлечението в денталната медицина. (Снимка: Alexander C. L. Holden)

Какви са изводите от вашето проучване – какво подтиква денталните лекари да извършват свръхлечения?
Нито един от запитаните клиницисти не сподели да е извършвал свръхлечение, но всички съобщиха, че често са били свидетели на подобен феномен в практиките на свои колеги. Някои от интервюираните намекнаха, че са усещали как стремежът към финансова облага и бърз растеж е имал голямо влияние върху поведението на техни колеги. Културата за „продаване“ на леченията и все по-популярните курсове, които целят да научат зъболекарите как да постигнат по-голямо одобрение на лечебните планове от страна на пациентите, също се отразяват върху техните професионални решения и поведение. 

Участващите в проучването зъболекари са забелязали, че някои техни колеги активно предлагат лечения, които ще им отворят повече работа. Освен това те биха опитали да създадат допълнително търсене у пациентите, като им предлагат козметични процедури, от които те не са се интересували. 

Във вашето изследване вие разглеждате връзката между професионализъм и комерсиализъм в денталната медицина. Бихте ли разяснили по-подробно темата и по-конкретно какво влияние има комерсиализмът върху професионализма?
Вероятно трябва да направя уточнение, че засиленият комерсиализъм не е изолиран феномен само в денталната медицина, той влияе в по-малка или в по-голяма степен в останалата част от здравеопазването и живота като цяло. Въпреки това сферата на здравните грижи и денталната медицина в частност имат по-особен статут, понеже клиницистите работят с пациенти, които в общия случай нямат компетенцията на лекуващия и не са в състояние да оценят собственото си здравословно състояние. 

„Засиленият комерсиализъм не е изолиран феномен само в денталната медицина.“

Връзката лекар–пациент трябва да бъде устойчива на влияния, които биха накърнили професионалните задължения, а зъболекарят трябва да поставя интереса на пациента пред финансовата печалба. Когато ние закупуваме други стоки или услуги, знаем, че търговецът не е длъжен да ни осигури честно ценообразуване или да направи така, че да направим информиран избор при покупката си. Денталната медицина обаче е различна. Денталният професионалист трябва да бъде твърд в съхраняването на доверието и честността във връзката лекар–пациент, което е от ключово значение за съхраняване на професионализма в съсловието.    

При това положение бихте ли казали, че свръхлечението е пагубно за професионализма?
Категорично! Зъболекарите разчитат много на общественото доверие в тях и всеки случай на доказано или заподозряно свръхлечение опетнява репутацията на цялата гилдия. Ние трябва да насърчаваме провеждането на искрен и зрял диалог за това как да защитим обществото от случващото се в денталната медицина свръхлечение. Към момента недостатъчната информация за диагнозите например, както и липсата на единна свързана база данни ни възпрепятства да осъзнаем колко сериозен е казусът със свръхлечението. Нашето проучване предлага обяснение на естеството на проблема.

„Зъболекарите разчитат много на общественото доверие в тях и всеки случай на доказано или заподозряно свръхлечение опетнява репутацията на цялата гилдия.“

Комерсиализирането на денталния бранш има ли някакви ползи за пациента?
Комерсиализирането на денталната медицина може да предостави на пациентите по-голям избор благодарение на засилената конкуренция, което може да провокира саморегулация на професионалното съсловие. В една силно конкурентна среда неетичното поведение много по-бързо и лесно привлича вниманието както на колеги, така и на широката публика. Докато нарастващата комерсиализация може да генерира повърхностни обещания за по-голям избор на по-ниска цена поради конкуренцията, реалните ползи могат да бъдат налице само ако се съхрани доверието между зъболекар и пациент, така че да не се налага пациентът сам да „внимава и да се пази“ при избора си.  

Ред. бел.: Изследването Overtreatment as an ethical dilemma in Australian private dentistry: A qualitative exploration бе публикувано онлайн на 01.11.2020 г. в Community Dentistry and Oral Epidemiology, изпреварвайки включването му в някое научно списание или журнал.