Тест на дъха може да улесни диагностицирането на рака на стомаха и на хранопровода

Според сп. Cancer Today на рака на стомаха и на хранопровода се дължат около 1.4 млн. нови онкологични диагнози годишно. И двете заболявания обикновено се откриват късно, тъй като симптомите са неспецифични, в резултат на което петгодишната преживяемост за тези видове рак е едва 15%.

В момента единственият начин за диагностика на рак на стомаха или на хранопровода е ендоскопията. Този метод е скъп, инвазивен и при него съществува риск от усложнения. „Тестът на дъха може да служи като първоначален, неинвазивен тест, който да намали броя на ненужните ендоскопски изследвания. В дългосрочен план това може да бъде предпоставка за по-ранна диагностика и лечение, а оттам и по-голяма преживяемост“, обясни д-р Sheraz Markar, член на Националния институт за здравни изследвания и клинични проучвания от Импириъл Колидж Лондон, по време на тазгодишния Европейски конгрес по онкология в Амстердам.

Клиничното проучване се базира на резултатите от предишни изследвания, които предполагат разлики в нивата на специфични химикали – бутирова, пентанова и хексанова киселина, бутанал и деканал, при пациенти с рак на стомаха. Целта на новото изследване била да установи дали химичният подпис, който, изглежда, типизира рака, може да бъде основа на диагностичен тест.

Учените взели проби от дъха на 335 пациенти от три лондонски болници. От тях 163 души са били диагностицирани с рак на стомаха или на хранопровода, а при 172-ма не била открита ендоскопска находка за рак.

Всички проби били анализирани по техника, наречена масспектрометрия, която е надежден начин за точно измерване на малки количества различни химикали газови смеси, каквато е човешкият дъх. Учените измерили нивата на пет химикала във всяка проба, за да видят кои от тях отговарят на химичния подпис на рака.

Резултатите показали, че като цяло тестът е точен в 85% от случаите, с чувствителност от 80% и специфичност от 81%. Това означава, че тестът е адекватен както за идентифициране на пациентите, които страдат от рак (чувствителност), така и на тези, които не страдат от онкологично заболяване (специфичност).

Д-р Markar сподели: „Тъй като раковите клетки се различават от здравите клетки, те произвеждат различна смес от химикали. Нашето проучване ни навежда на мисълта, че съществува вероятност да открием тези разлики и с помощта на тест на дъха, за да установим кои пациенти са с риск от заболяване от рак на хранопровода или на стомаха и кои не са. Въпреки това резултатите трябва да бъдат потвърдени при по-мащабно изследване, преди тестът да може да се използва в клинична обстановка.“

През следващите три години изследователите ще продължат проучването при по-голяма група, прилагайки теста при пациенти, които са претърпели ендоскопия за стомашно-чревни симптоми, но не са диагностицирани с рак. По този начин ще се оцени способността на теста да идентифицира онкологични случаи в рамките на група, при която се очаква нисък процент на ракови заболявания.

Научният екип също така разработва тестове на дъха, пригодени за други видове рак като рак на дебелото черво и на панкреаса, които да бъдат използвани като първоначални изследвания в лекарския кабинет.

Проучването, проведено съвместно с Каролинския институт, Швеция, и Лондонския университетски колеж, е представено по време на Европейския конгрес по онкология 2017.