DT News - Bulgaria - Съществува ли все още научна литература?

Dr Mauro Labanca

ср. 28 септември 2022

запази

Преди много години проф. Pierluigi Sapelli трябваше да организира форум на тема дентална медицина, базирана на доказателства, и ме „принуди“ да изнеса лекция по въпроса. Това ме накара да се впусна в трескаво проучване с цел да разбера по-добре какво стои зад една научна публикация и да се запозная с думи, които по онова време бяха непонятни за тези, които не бяха „супер експерти“. В резултат на това проумях по-добре разликата между лично мнение, публикувано тук и там, и сериозно проучване, мултицентрично изследване, обзор и метаанализ.

Това бяха времена на задълбочени проучвания, когато един и същ имплант оставаше на пазара в продължение на години без значими промени, а проследяването траеше с години.

Тогава, както и днес, аз се опитвах да разясня на слушателите на моята презентация как да четат документацията, придружаваща нови продукти, пуснати на пазара. Принуден съм да отбележа, че ситуацията претърпява притеснителен, ако не и драматичен обрат. Това определено се отнася за всички сектори и всички страни, но нашата професия, в която повечето сме на свободна практика, категорично е по-сериозно засегната от този все по-широко разпространен феномен.

Логиката на този драматичен порочен кръг е съвсем проста: изследването на даден продукт или процедура, проведено както трябва и безпристрастно от страна на учените, изисква много време и енергия, а оттам и финансов ресурс. Ако има потенциален риск постигнатите резултати да са неблагоприятни за проучвания продукт, то кой би искал да похарчи пари за верифицирането на научната издържаност на даден протокол или материал, който вероятно след кратък период от време ще се наложи да бъде модифициран поради изискванията на пазара. В допълнение към това много често е достатъчно продуктът да отговаря на CE регулациите, които верифицират, че продуктът е изпълнил изискванията на ЕС за здраве, безопасност и околна среда, за да може той да бъде пуснат на пазара. Те обаче не адресират неговата ефективност или реалната му приложимост, което означава, че един терапевтичен препарат например може да достигне до нас без каквато и да била научна обосновка или проучвания в негова подкрепа. Понякога може да е налична, меко казано, бутафорна документация, която се основава на генерални концепции, а не разглежда конкретния продукт.

За съжаление, всичко това понякога се случва на фона на гузно мълчание от страна на редица научни общества, които твърде често говорят за най-изтъкнатите системи, без да влязат в ролята на гаранти за научната обоснованост на процедурите и протоколите, което щеше да е от полза и за предпочитане. Mala tempora currunt (Има лоши времена) и ни остава само да се надяваме, че индивидуалната критичност ще води младите колеги към осъзнати избори, така че да не се стига до експерименти с нищо неподозиращите пациенти, които са ни удостоили с доверието си, а то никога не бива да бъде предадено.