- Австрия / Österreich
- Босна и Херцеговина / Босна и Херцеговина
- България / България
- Хърватия / Hrvatska
- Чехия & Словакия / Česká republika & Slovensko
- Франция / France
- Германия / Deutschland
- Гърция / ΕΛΛΑΔΑ
- Италия / Italia
- Нидерландия / Nederland
- Скандинавия / Nordic
- Полша / Polska
- Португалия / Portugal
- Румъния & Молдова / România & Moldova
- Словения / Slovenija
- Сърбия & Черна гора / Србија и Црна Гора
- Испания / España
- Щвейцария / Schweiz
- Турция / Türkiye
- Великобритания и Ирландия / UK & Ireland
Проучвания показват, че промените в оралната микробиота се свързват с редица заболявания, сред които затлъстяването, болестта на Крон, диабетът и пародонтитите. Наскоро американски учени отриха, че оралните бактерии имат различна активност при пациенти със заболявания в сравнение със здрави индивиди. Те смятат, че откритията могат да намерят приложение в разработване на методи за превенция и дори за обръщане на хода на заболявания като пародонтопатиите.
Въпреки че е известна промяната в състава на оралната микробиота при преминаване от здраве към болест, все още не е ясно как специфичните активности на различните членове на микробното общество повлияват заболяванията. С цел да се разбере как различните бактерии действат при здрави индивиди и при хора със заболявания учени от Тексаския университет „Остин“ изследвали пародонтални проби от плаков биофилм на десет пациенти с агресивен пародонтит от Измир, Турция.
С помощта на суперкомпютри учените сравнили експресията на 160 000 гена от пародонтална плака при здраве и патология и открили, че тези общества показват отчетливи разлики по отношение на метаболизма. „Казано по друг начин, бактериалните проби, които се хранят с определен продукт, например с фруктоза, могат да преминат към хранене с друг тип захари при възникване на заболяване“, обяснява д-р Марвин Уайтли, професор по молекулярни бионауки в университета.
Важен въпрос, засягащ механизма, отговорен за тези промени, е дали смяната в състава и поведението причинява заболяванията, или те са тяхно последствие. В тази връзка настоящото проучване демонстрира, че диференциалната експресия на метаболитните гени се свързва със състоянието на пародонталното заболяване. Пример за това е експресията на определени гени на микроорганизма Fusobacterium nucleatum, която се повишава при заболяване, като се смята, че тази продукция промотира пародонтита. Необходими са обаче допълнителни проучвания за потвърждаване на тази хипотеза.
Проф. Уайтли обяснява, че проучванията могат да помогнат да се определят биомаркери, които предсказват дали пациентът е в повишен риск от развитие на пародонтит. И тъй като бактериалната популация може да бъде променяна, учените може би ще успеят да я върнат до състава на микробиотата при здраве. По този начин откритията могат да подпомогнат пародонталното лечение.
Според последни данни, предоставени от Центъра за контрол и превенция на заболяванията в САЩ, около 47% от хората над 30 години в страната имат пародонтит. Организацията оценява, че повече от 8% от възрастните имат тежък пародонтит.
Проучването, озаглавено „Метатранскриптомия на човешки орален микробиом при здраве и патология“, е публикувано в априлското издание на mBio, журнал със свободен достъп, който се издава от Американското общество по микробиология.
пт. 26 април 2024
7:00 (EET) Sofia
How you can access data-driven decision making
пн. 29 април 2024
7:30 (EET) Sofia
Root caries: The challenge in today’s cariology
вт. 30 април 2024
8:00 (EET) Sofia
Neodent Discovery: Neoarch Guided Surgery—from simple to complex cases
пт. 3 май 2024
8:00 (EET) Sofia
Osseointegration in extrēmus: Complex maxillofacial reconstruction & rehabilitation praeteritum, praesens et futurum
ср. 8 май 2024
3:00 (EET) Sofia
You got this! Diagnosis and management of common oral lesions
пт. 10 май 2024
3:00 (EET) Sofia
Empowering your restorative practice: A comprehensive guide to clear aligner integration and success
пн. 13 май 2024
8:00 (EET) Sofia
To post a reply please login or register