DT News - Bulgaria - Операциите без ламбо и защо все още не трябва да се смятат за рутинен протокол

Д-р Хуан Бланко–Каррион, Испания

ср. 1 октомври 2014

запази

В днешно време поставянето на дентални имплантати се смята за рутинен метод за възстановяване на частично и изцяло обеззъбени пациенти. Първоначално денталните имплантати се поставяха, следвайки хирургичен протокол, включващ повдигането на мукопериостално ламбо. От пародонталната хирургия е известно, че всяко повдигане на ламбо винаги има за резултат костна резорбция и промени в нивото на кресталната кост.

С оглед на този проблем се препоръчва хирургичният достъп без повдигане на ламбо. С тази техника са описани три различни подхода: перфориране на тъканите (с по-малък диаметър на перфорацията от диаметъра на импланта), циркумферентна инцизия с помощта на хирургичен скалпел и директно имплантиране. Клиницистите се сблъскват с два възможни сценария при прилагане на хирургия без повдигане на ламбо – оздравели обеззъбени участъци и свежи екстракционни алвеоли.

От биологична гледна точка краткосрочни предклинични in vivo проучвания заключават, че с операции без ламбо може да се постигне по-къс свързващ епител, а също така и по-малка маргинална загуба на кост, гингивално възпаление и вестибуларни рецесии. Тези резултати не се потвърждават при дългосрочни клинични проучвания. При тях няма статистически разлики между операциите със и без ламбо по отношение на имплантатната преживяемост, маргиналната костна загуба, дълбочината на сондиране, количеството аташирана гингива и папиларен индекс, което означава, че вероятно няма биологични предимства от подхода за поставяне на имплантати без повдигане на ламбо.

Той обаче оказва положително влияние върху свързаните с усещанията на пациента променливи – болка, постоперативно подуване, вземане на лекарства, усложнения и субективен комфорт.

Техниката без отваряне на ламбо не е подход без риск от усложнения. Пример за такива е рискът за нужда от повече костни перфорации и намалена имплантатна стабилност. Наличните данни показват, че хирургията без ламбо, в началото препоръчвана на начинаещи хирурзи, всъщност изисква повече опит и предварително хирургично планиране в сравнение с това, което се е смятало преди.

В допълнение тази техника често е по-капризна и взискателна от конвенционалния хирургичен подход. Ето защо практикуването на имплантиране без повдигане на ламбо като рутинна процедура не се препоръчва за ежедневната практика.

И тъй като техниката за имплантиране без ламбо не се подкрепя от достатъчно доказателства за запазване на маргиналната кост, тя може би няма дългосрочни предимства и не се препоръчва за случаи, целящи постигане на високоестетични резултати. Вместо това трябва да се използват подходяща кератинизирана лигавица и адекватен алвеоларен костен обем (плосък костен гребен и липса на конкавитети).

Д-р Хуан Бланко–Каррион е професор по пародонтология във Факултета по медицина и дентална медицина в Университета на Сантиаго де Компостела, Испания. Той представи своя труд „Хирургия с ламбо, хирургия без ламбо“ като част от научната програма на тазгодишната среща на Европейската асоциация по остеоинтеграция.

Тук можете да прочетете още новини от тазгодишния конгрес на ЕАО.