DT News - Bulgaria - Интервю: Трябва да открием начин за предотвратяване на периимплантита

Search Dental Tribune

Интервю: Трябва да открием начин за предотвратяване на периимплантита

Проф. Lior Shapira е председател на Катедрата по пародонтология във Факултета по дентална медицина на Еврейския университет „Хадаса“ в Йерусалим. (Снимка: Claudia Duschek, DTI)
Claudia Duschek, DTI

Claudia Duschek, DTI

чт. 23 юни 2016

запази

По време на Глобалната конференция на MIS, която се проведе в края на май в Барселона, Dental Tribune Online имаше възможността да разговаря с проф. Lior Shapira, председател на Катедрата по пародонтология във Факултета по дентална медицина на Еврейския университет „Хадаса“ в Йерусалим. В интервюто проф. Shapira споделя своите виждания за съвременната дентална имплантология и разработките, които ще оформят бъдещето на сферата.

Dental Tribune Online: Проф. Shapira, кои са най-значимите еволюции и революции в имплантологията през последните десетилетия?
Проф. Lior Shapira: През последните няколко години станахме свидетели само на някои малки еволюции в имплантологията, като промяната от машини към груби повърхности или от прав към коничен дизайн на импланта. Въпреки това принципно все още използваме същите титаниеви цилиндрични винтове, които са въведени от концепцията за остеоинтеграция на проф. Per-Ingvar Brånemark. С новото триъгълно пънче на V3 Implant System MIS Implants Technologies постигна една малка, но значима еволюция. Новият дизайн на V-концепцията е устойчив от биологична гледна точка, тъй като осигурява повече място за кръвта, матрицата за костта, да се събира около импланта, както и по-голям обем на меките тъкани. Това би довело до по-голяма стабилност на тъканите в дългосрочен план.

Една истинска революция обаче, поне според мен, е промяната от аналогова към дигитална дентална медицина, която се отрази значително върху клиничната практика. От снемането на отпечатъци до костната регенерация, дигиталните технологии подпомагат и ускоряват лечението, а това е особено важно за всеки пациент. Все повече преминаваме към дигитална дентална медицина, която води до по-голям комфорт и добри резултати за нашите пациенти.

Смятате ли, че в бъдеще това би променило начина, по който се практикува дентална медицина?
Не можем да предвидим дали в бъдеще няма да бъде разработен някакъв революционен имплант, но новите биологични материали и 3D принтирането например ще придобиват все по-голямо значение. Освен това смятам, че денталната медицина ще бъде една от първите сфери, в които ще бъде тествано биологичното инженерство. По-лесно би било да се създаде изкуствен зъб или челюст, отколкото сърце.

Очаква се броят на имплантите, които се поставят ежегодно в световен мащаб, да се удвои през следващите пет години. Как денталната медицина може да се подготви за това?
Особено важна интервенция е обучението, като например специализирани университетски програми или конференции. Преди 25 години имплантологията не беше част от моята програма в университета, но дори в днешно време не са много денталните училища в света, които предлагат практическа имплантология за студенти. В моя университет обаче преди две години започнахме съвместен проект с MIS, при който компанията подкрепя нашата образователна програма за студенти, които получават теоретична и практическа подготовка по дентална имплантология в предпоследната година от своето обучение. Така през последната си година те могат да извършват сами направлявани хирургични операции.

Периимплантитът е сериозен проблем за денталната имплантология. Как може да бъде бъде намерено решение за него?
Да, това е факт. Проучванията сочат, че от третата до десетата година след имплантологичното лечение при около 20–30% от случаите се развива периимплантит в някаква степен. С оглед на рисковите фактори нямаме обяснение за много от случаите на периимплантит. Знаем, че някои групи пациенти, като пушачите и диабетиците, са изложени на повишен риск от възпаление, но все още не знаем много за генетичните фактори.

Днес обичайният ни подход е да лекуваме периимплантита като пародонтит, но възпалението около имплант не е същото като възпалението около естествен зъб. Приложението на пародонтално лечение при периимплантит работи само частично, затова определено се нуждаем от нови инструменти и методи.

В допълнение трябва да си партнираме с денталната индустрия, за да открием начин за предотвратяване на периимплантита. Това би променило пазара изцяло и смятам, че MIS върви в правилна посока с новото лечение за имплантни повърхности В+. Понастоящем тестваме дали системата В+, която доказано подобрява остеоинтеграцията, е също така устойчива на периимплантит.

To post a reply please login or register
advertisement
advertisement