DT News - Bulgaria - Подготовка на периимплантните меки тъкани при пациенти с реконструкция със свободно ламбо от фибула

Д-р Silvio Mario Meloni, Mario Tallarico, Luigi Canullo Giacomo De Riu & Olindo Massarelli, Италия

ср. 1 март 2017

запази

Целта на настоящото пилотно проучване на серия от клинични случаи е да представи нова техника за подготовка на меките тъкани преди поставянето на имплант, а именно техниката с шаблон на меките тъкани.

Материали и методи
Това изследване представлява пилотно проучване на серия клинични случаи. Поне шест месеца след реконструкция със свободно ламбо от фибула всички меки тъкани на алвеоларния гребен, включително кожа и мускули, са били отстранени, като е оставен само периост, прикрепен към реконструирания алвеоларен гребен. След това меките тъкани са били ремоделирани по една нова техника. Един месец след приключване на оздравителния период в меките тъкани са поставени импланти без отпрепариране на ламбо с помощта на съвременни техники за компютърно водено позициониране. От три до шест месеца по-късно е поставена завинтваща се протетична конструкция. Крайните резултати се оценяват спрямо интегрирането на имплантите и реакцията на периимплантната мукоза на базата на данните от дълбочината на джоба при сондиране (ДДС или PD – pocket depth) и кървенето при сондиране (BoP – bleeding on probing).

Резултати
На лечение са били подложени шестима пациенти (четирима мъже и две жени) на средна възраст 48.4 години. Поставени са били общо 32 импланта. Не е имало отказали се до последния контролен преглед. Не са били регистрирани усложнения след поставянето на имплантите и като цяло успеваемостта е била 100% 12 месеца след поставянето на окончателната протетична конструкция. На контролния преглед на първата година при всички пациенти меките тъкани са били в отлично състояние, стойностите на ДДС и кървенето при сондиране са били добри. Средните стойности на ДДС са били 3.6 ± 0.6 мм, а средните стойности на кървене при сондиране – 9 ± 4.8%.

Заключение
В рамките на проучването тази техника показва подобрение в качеството на трансплантираните периимплантни меки тъкани. За потвърждаване валидността на този подход са необходими допълнителни клинични изследвания.

Редакционна бележка: Пълният текст на статията можете да прочетете в мартенския брой на в. Dental Tribune Bulgaria.