DT News - Bulgaria - Употребата на дентални материали: всички ли се отклоняваме от правия път?

Д-р Томас О'Конър, Обединеното кралство

чт. 18 декември 2014

запази

Когато бях студент, всеки етап от процедурите, които извършвах, беше проверяван – досадно за мен, на всяка една стъпка. „Идиотският лист“ (както го наричаше нашият професор по възстановителна дентална медицина) с упътването на всеки материал бе подръка за справка и ние го следвахме неотлъчно. Отклонението от тези инструкции не съществуваше като опция.

След няколко години практика започна да ми става трудно да си спомням какво точно бе написано за всеки един материал. Спомняш си кое с кое е съвместимо и кое – не. Щом някой търговски представител се появеше с нещо невероятно, ново и по-добро, нещо започва да те яде отвътре и те предупреждава, че думите на продавача са в разрез с това, което си учил. Но не, търговецът категорично те уверява, че проучването казва „да“ на продукта, изследванията го подкрепят и инвитро опитите го доказват. И най-важното – новият продукт е по-бърз. Да, по-бърз, много по-бърз. Могат да се спестят цели 30 секунди на процедура. Не е нужно да чакаш, за да предприемеш следващата стъпка – това прави две стъпки в една или даже три, ако искаш да бъдеш наистина добър. А по-бързото е по-добро.

На този етап започваш да съжаляваш, че не можеш да си спомниш какво пише в учебниците. Как да преценя кой продукт е най-добрият, когато всяка лъскава брошура казва, че всеки един от тях е по-добър от останалите?

Естествено, истината е, че на практика всички масови продукти на пазара вършат работа. Дали един продукт е добър, лош или посредствен, зависи от това, как специалистите го използват, което включва техните умения, време, усилия и внимание при работа. Дори и най-добрите продукти ще се превърнат в боклуци в ръцете на някой, който ги използва погрешно.

Наскоро един зъболекар ми каза: „Литиево-дисиликатните корони са безполезни. Всяка една, която съм сложил, се е счупила“. С два пъти повече клиничен опит от мен, този зъболекар препарираше за тези корони както за металокерамика – използвайки груб диамантен борер.

Същите вътрешни ъгли, същите маргинални ръбове, същата липса на повърхностно финиране, същата плоска оклузална повърхност при препарацията, каквато винаги е правил, и същото циментиране на постоянната конструкция със стъклено-йономерен цимент. Този метод му е служил добре с металокерамичните корони, но новият материал не оправдал очакванията му.
Неговото заключение? Материалът бил виновен. Прогресът бил лошо нещо. Той щял да продължава да се придържа към изпробваното – металокерамика за всички пациенти – и да пренебрегва прогреса.

Може би всеки от нас прилича по малко на него. Всички малки детайли за всяка една процедура могат да се изгубят в ежедневния стрес от натоварената работа: пропускам една малка стъпка само този път, после още веднъж и след това – друга следващия път. Отклоненията от правилата се превръщат в нещо нормално: хората толкова много привикват към малките отклонения от извършваните процедури, че „не смятат това за отклонение въпреки факта, че доста се отдалечават от правилата за елементарна безопасност“. Пропускате тази малка стъпка само този път, не следвате пунктуално указанията на производителя, намирайки начин, удобен за вас, и не поемате отговорност за резултатите от всичко това. Когато нещо се обърка, когато възстановяването е неуспешно, когато пациентът изпитва болка, вината за това е на материала или на пациента, или на лабораторията, или на медицинската сестра.

Следващия път, когато поставяте или циментирате възстановяване или извършвате послойна техника, спрете и се замислете: отклонявам ли се от правилата? Посъветвайте се с „идиотския лист“ и отделете време да си припомните точния процес стъпка по стъпка. И се отклонете обратно към нормалното.

Материалът е публикуван на страниците на декемврийския брой на в. “Дентал Трибюн”.