DT News - Bulgaria - Учени са против следите от ухапване да се използват като съдебно доказателство

Search Dental Tribune

Учени са против следите от ухапване да се използват като съдебно доказателство

Веществено доказателство от процеса „Аризона срещу Krone“: През 1992 г. Ray Krone е несправедливо осъден на смърт за убийство. Следите от захапката предполагат съвпадение на модела на съзъбието на Krone със следите от ухапване по кожата на жертвата. Според показанията на съдебния лекар по дентална медицина това е достатъчно доказателство, че Krone е виновен. През 2002 г. той е оправдан след проведен ДНК анализ. (Изображение: E. Thomas Barham (Лос Аламитос, Калифорния) и Alan Simpson (Финикс, Аризона), адвокатите на Krone)
Dental Tribune International

Dental Tribune International

чт. 22 декември 2016

запази

Идентификацията на белезите от захапката е общоприет метод в съдебната медицина за установяване самоличността на причинителите на рани от ухапвания върху жертвата. Въпреки това учените са все по-скептични по отношение на валидността на идентификацията на захапката като съдебно доказателство. Ново проучване на американски учени направи преглед на съществуващите изследвания по темата. Според доклада няма достатъчно изследвания, нито достатъчно емпирични доказателства в съществуващите публикации, които да потвърдят ефективността на този метод.

„Основаната на доказателства оценка на криминалистичните техники едва наскоро бе призната като имаща съществено значение за установяването на научни твърдения – около един век по-късно, отколкото би трябвало“, заяви водещият автор д-р Michael Saks, професор по психология и право в Аризонския университет. „Идентификацията на следите от ухапвания се превърна в основен проблем.“

Съдебните зъболекари твърдят, че могат с точност да идентифицират следи от ухапване като причинени от един-единствен, уникален набор от зъби, които вероятно са причинили ухапването на местопрестъплението. Въпреки това авторите посочват, че не съществуват убедителни доказателства в подкрепа на това твърдение. Следите от ухапвания от местопрестъплението обикновено предоставят ограничена дентална информация, понеже в белега могат да се отличат само някои части от съзъбието. Освен това наличната дентална информация често пъти не е достатъчно ясна или точна, тъй като нейният „носител“ е кожата на жертвата, която е еластична и подлежи на изменение по време и след самото ухапване.

Учените посочват, че през последните години се е увеличил броят на оправданите присъди след ДНК анализ за лица, осъдени въз основа на погрешна идентификация на следи от ухапване. Няколко проучвания, изследващи неправомерни присъди, са установили, че криминалистиката е на второ място по допуснати грешки след показанията на очевидци като източник на невярна или подвеждаща информация, която допринася за погрешни присъди. Според учените процентът на грешките на съдебни лекари по дентална медицина е един от най-високите сред всички области на идентификация, провеждана от съдебни медици.

Американският съвет по съдебна одонтология проведе проучване на надеждността на решенията на опитни, сертифицирани зъболекари криминалисти. Изследователите избрали 100 фотографии на следи от ухапвания на заподозрени от действителни случаи, които били разгледани и оценени от 38 съдебни дентални лекари. След това зъболекарите отговорили на три въпроса: Разполагат ли с достатъчно доказателства, за да определят дали нараняването е вследствие от ухапване от човек? Дали нараняването е причинено от ухапване от човек, дали не е причинено от човек, или предполага следи от ухапване от човек? Следите от ухапване имат ли разграничими, идентифицируеми арки и следи от отделни зъби? При едва 14 от 100-те съдебни случая над 80% от участниците в анкетата дали едни и същи отговори на трите въпроса.

„В продължение на десетилетия експертното мнение на съдебните лекари по дентална медицина надхвърляше стойността на емпиричните изследвания. Вместо да потвърждават тези твърдения, скорошните изследвания по темата, както описаните в тази статия, потвърждават, че основите на идентификацията на следите от ухапване са нестабилни“, заключават изследователите. Освен това те съветват съдиите да разглеждат съдебните доказателства по-внимателно и призовават научната общност да разшири изследването на криминалистичнитe техники, включително идентификацията на следи от ухапване.

Проучването, озаглавено „Съдебна идентификация на следи от ухапване: слаби основи, преувеличени твърдения“, е публикувано онлайн на 16 ноември в Journal of Law and the Biosciences.

To post a reply please login or register
advertisement
advertisement