Възход и падение на живака

Живачните обтурации, по-често наричани сребърни или амалгамени, съдържат около 50% живак наред с други метали.

Неоспорим е фактът, че живакът във всичките си форми е токсичен. Излагането на живак се свързва с неврологични проблеми като болестите на Алцхаймер и Паркинсон. Живакът преминава плацентарната бариера и може да достигне централната нервна система на плода по време на бременност. Елементът се натрупва в гастроинтестиналния тракт, устната кухина, белите дробове, щитовидната жлеза, хипофизата и други таргетни органи.

След приключване на програмата на Обединените нации за Конвенцията на Минамата относно живака се вземат сериозни глобални мерки за елиминиране на продуктите и процесите, които използват или съдържат живак. Докато живачната дентална амалгама е смятана за „остарял“ продукт, много държави са проактивни във вземането на мерки за изкореняването на употребата й възможно по-скоро.

Денталната индустрия не може повече да пренебрегва факта, че живакът от денталната амалгама създава ненужен риск не само за пациентите, но и за денталните работници. Това може да се окаже катастрофален съдебен спор в близко бъдеще, засягащ денталната индустрия, застрахователите и правителствата. Съдебните дела относно живака могат да изпреварят тези, касаещи тютюна или дори азбеста.

Норвежки дентални работници, пострадали след професионално излагане на живак, биват обезщетявани както в частните, така и в държавните практики. Съдът дори понижава критериите за обезщетение, след като първоначалната преценка се оказва прекалено строга, позволявайки повече искове да бъдат преразглеждани. Това кара и други държави да потърсят потенциални възможни стратегии за компенсиране на денталните работници, пострадали след досег с живак.

Дългогодишната активистка Фрея Кос, основател на Коалиция на Пенсилвания за безживачна дентална медицина, наскоро постигна знаково споразумение в съдебен процес относно живака в денталната амалгама. Коалицията е организация за защита на потребителя, базирана във Филаделфия, която цели да обучи обществото за здравните, професионалните и екологичните рискове на денталния живак. В разрешеното без много шум дело за лекарска грешка от Върховния съд на щата Ню Йорк Кос посочва неврологични нарушения като резултат от зъболекарско „отклонение от здравния стандарт“ по време на отстраняване и подмяна на налична амалгамена обтурация. По нареждане на съда Кос няма право да обсъжда условията на споразумението, нито детайлите по защитата. Независимо от това тя е обнадеждена, че първото дело в Америка, отсъдено в полза на ищеца, ще постави прецедент за бъдещо обезщетение на други пострадали, както и че употребата на живак в денталната медицина ще бъде забранена в целия свят.

Според статия от 11 май 2015 г. 85% от европейците са гласували в полза на премахването на живака от денталната амалгама. На пресконференция от 7 май 2015 г. Мишел Ривази (Партия на зелените/Европейски свободен съюз), член на Световния съюз за безживачна дентална медицина и Свободния европейски парламент, с подкрепата на Европейското бюро за опазване на околната среда, даде гласност на резултатите от Конвенцията на Минамата относно живака, организирана от Европейската комисия.

Резултатите показват, че европейците не желаят да им бъдат поставяни живачни обтурации и минимум 85% от тях искат да се прекрати използването на живак в денталната медицина възможно най-скоро.

„Жителите изразиха масово желание за премахване на амалгамата. Институциите не могат да пренебрегнат такъв настойчив призив. Европейската комисия е длъжна да положи всевъзможни усилия, за да осигури премахването на денталната амалгама от пазара според желанието на хората“, казва Ривази.

Неотдавна всички северноамерикански университети по дентална медицина, в които се преподава използването на живачно-амалгамени обтурации, получиха съдебно известие. То гласи, че тъй като студентите не са наемни работници, не е позволено излагането им на максимално допустимите дози живак във въздуха, определени от Агенцията за опазване на околната среда. Много от университетите погрешно използвали „Трудова медицина“ и Стандарт за безопасност за оценка на нивата на живак, без същевременно да се придържат към други многобройни изисквания на закона. Несъобразяването със стандартите на Агенцията за опазване на околната среда се счита за закононарушение, което потенциално подвежда тези учебни заведения под отговорност за възможните увреждания на студенти, имали досег с живак.

Аналогично на забраната на живачните термометри в САЩ и други държави, използването на живак за дентални цели прогресивно намалява. Остава въпросът кога живакът ще бъде напълно забранен за употреба в денталната медицина.