Диабетът влошава дългосрочните резултати при дентални импланти

Дисертацията е изготвена от д-р Anna Trullenque Eriksson, изследователка в Института по дентална медицина към Академия „Салгренска“. В рамките на докторското си изследване тя анализира данни от седем шведски национални регистъра, като сравнява хора с диабет тип 1 или тип 2 с подбрани групи участници без диабет. Големият обем данни, включващ особено много хора с диабет тип 1, ѝ позволява да проучи по-задълбочено връзките между диабета и състоянието на оралното здраве, които досега са били трудни за оценяване. 

„Нашите резултати показват, че диабетът може да повлияе не само върху здравето на пародонта, но и върху дългосрочната прогноза за имплантите“, заяви д-р  Trullenque Eriksson пред Dental Tribune International. „Предишните данни по този въпрос бяха неокончателни и се основаваха основно на направени проучвания с малък брой пациенти, предимно с диабет тип 2. Нашето проучване предоставя данни на популационно ниво, че диабетът е свързан с повишен риск от периимплантит и загуба на импланти.“

Изследването установява, че както хората с диабет тип 1, така и тези с диабет тип 2 са изложени на по-висок риск от развитие на периимплантит. Загубата на импланти вследствие на периимплантит обаче се свързва по-силно с диабет тип 1.

Гликемичният контрол се оказва важен фактор за установените взаимовръзки. В сравнение с хората без диабет, при пациентите с диабет тип 1 и лош гликемичен контрол се наблюдава по-висок риск от периимплантит и загуба на импланти. При хората с диабет тип 2 гликемичният контрол не е свързан с разпространението на периимплантита, но загубата на импланти е по-честа при тези с лош гликемичен контрол, отколкото при хората без диабет. 

Резултатите показват още, че в сравнение с хората без диабет, при хората с диабет тип 1 и лош гликемичен контрол се наблюдава по-висок риск от пародонтит и загуба на зъби. При тези с добър гликемичен контрол не е установен повишен риск. При хората с диабет тип 2 рискът е по-висок независимо от нивото на гликемичен контрол, като най-високи стойности се наблюдават при пациентите с лош контрол. 

„Наистина установихме признаци за по-силна връзка при лош гликемичен контрол, но тези резултати трябва да се тълкуват с известна предпазливост. При анализа на подгрупите според нивото на гликемичен контрол, размерът на извадките беше по-малък, което направи оценките по-неточни и ограничи възможността ни да направим надеждни изводи.“ - обясни д-р Trullenque Eriksson.

Последици за имплантологичното лечение

„Смятам, че диабетът, особено когато е лошо контролиран, трябва да се разглежда като рисков фактор при планирането на имплантологичното лечение“, заяви д-р Trullenque Eriksson. Тя подчерта, че е важно зъболекарите да обсъждат с пациентите диагнозата диабет и нивото на гликемичен контрол, както и да ги подкрепят в постигането на възможно най-добър контрол преди поставянето на импланти. „Също така е важно пациентът да бъде информиран за потенциалните рискове и поддържащата грижа да бъде планирана съобразно тях, за да се гарантират ранна диагностика и лечение при евентуална поява на периимплантит“, добави тя.

Дисертацията, озаглавена  Periodontal Research Using Nationwide Registry Data е публикувана на 10 март 2026 г. от Университета в Гьотеборг.

Теми:

Етикети: