- Австрия / Österreich
- Босна и Херцеговина / Босна и Херцеговина
- България / България
- Хърватия / Hrvatska
- Чехия & Словакия / Česká republika & Slovensko
- Франция / France
- Германия / Deutschland
- Гърция / ΕΛΛΑΔΑ
- Италия / Italia
- Нидерландия / Nederland
- Скандинавия / Nordic
- Полша / Polska
- Португалия / Portugal
- Румъния & Молдова / România & Moldova
- Словения / Slovenija
- Сърбия & Черна гора / Србија и Црна Гора
- Испания / España
- Щвейцария / Schweiz
- Турция / Türkiye
- Великобритания и Ирландия / UK & Ireland
Ново изследване, проведено от учени от Нова Зеландия, набляга на ролята на денталните лекари в докладването на детско малтретиране. Поради факта, че повечето наранявания са в лицево-челюстната област, денталните лекари, които в Нова Зеландия са сред здравните служители, които най-често срещат деца на възраст до 14 години, са в най-добра позиция да докладват за този вид физическо издевателство.
Изследването, проведено в Университета в Отаго, се провело с помощта на 320 регистрирани дентални лекари от Нова Зеландия, които попълнили анкета. В нея е включен въпрос за това, колко често се е случвало да заподозрат и да докладват малтретиране на деца за последната една година.
Учените установили, че 55 от тях са подозирали до 10 случая на физическо насилие, а 87 са подозирали до 10 случая на пренебрегване и липса на грижи към детето. Нещо повече – 101 от участниците са докладвали повече от 10 случая на пренебрегване на децата.
Според Дара Тилвавала, студент в последен курс по дентална медицина, която ръководи изследването, денталните лекари най-често докладвали кръвонасядания и физически знаци на посегателство в лицево-челюстната област, включително изгаряния с цигари и реакции на прекомерен страх, от страна на децата при опит на клинициста да прегледа зъбите им. Тилвавала съобщава, че между 50 и 70% от травмите засягали лицево-челюстната област.
Страхът от това да докладват някого погрешно, непознаването на знаците на насилието над деца и страхът от това да предизвикат агресия от страна на родителите или настойниците са фактори, които са пречели на медиците да докладват случаите. Най-голямата бариера обаче е била липсата на информация за това, къде да докладват подозираните случаи. Според Тилвавала 40% отговарят, че биха докладвали директно на службата Child, Youth and Family, докато останалите предпочитат да се обърнат към учител или директор или да дискутират проблема с колега.
Само няколко са отговорили, че биха докладвали видяното на полицията.
Студентката обаче отбелязва, че около 94% от участниците чувстват за своя отговорност да докладват за подозирано посегателство над деца. Над 75% даже смятат, че докладването на такива случаи трябва да бъде задължително.
Тилвавала представи откритията си на втората среща на Международната асоциация за дентални проучвания, Азиатско-Тихоокеански регион, която се проведе от 21 до 23 август 2013 г. в Банкок.
пт. 3 май 2024
8:00 (EET) Sofia
Osseointegration in extrēmus: Complex maxillofacial reconstruction & rehabilitation praeteritum, praesens et futurum
ср. 8 май 2024
3:00 (EET) Sofia
You got this! Diagnosis and management of common oral lesions
пт. 10 май 2024
3:00 (EET) Sofia
Empowering your restorative practice: A comprehensive guide to clear aligner integration and success
пн. 13 май 2024
4:00 (EET) Sofia
Creating more practice time through efficiency: Improved accuracy and delegation
пн. 13 май 2024
8:00 (EET) Sofia
Súčasné trendy v parodontológii
ср. 15 май 2024
5:00 (EET) Sofia
Der endodontische Notfall
ср. 22 май 2024
7:00 (EET) Sofia
To post a reply please login or register