DT News - Bulgaria - Открита е пломба от каменната ера

Robert Selleck, DTA

чт. 25 октомври 2012

запази

САН ФРАНЦИСКО, Калифорния, САЩ: Екип от италиански и австралийски изследователи е открил доказателство, че ресторативната дентална медицина датира от каменната ера. Учените идентифицирали следи от зъбна обтурация, направена от пчелен восък, на човек от неолита, открит в Словения. Те твърдят, че това може да бъде „най-ранното директно доказателство за терапевтично-палиативна дентална обтурация“.

Разкритията на учените бяха публикувани на 19 септември в PLoS ONE, журнал със свободен достъп, който можете да откриете на www.plosone.org.

Екипът признава в изявлението си, че не може да се твърди със сигурност, че пчелният восък е поставен в зъба в опит да се повлияе дентално оплакване, което индивидът е имал приживе. Все пак това се смята за най-вероятният от възможните сценарии. Това би обяснило присъствието на това вещество в износения зъб, който в противен случай би имал изложен дентин.

„Вероятно зъбът е станал много чувствителен, ограничавайки функционалността на челюстите при дъвкателен акт. Смятаме, че оклузалната повърхност е запълнена с пчелен восък в опит да се намали болката чрез запечатване на изложените на външни въздействия дентинови тубули. Целта вероятно е била да те да се изолират от промени в осмотичното налягане (каквито се наблюдават в присъствие на захар) и температурата (по-топла или по-студена от тази в устната кухина)“, пише екипът.

Частта от челюст с все още запазени пет зъба беше открита много време преди това откритие да бъде направено. Тя е изкопана от пещерна стена близо до село Loche, Istria, в Словения. Първоначално е датирана по съответните животински останки. Те я определят като датираща от късния плейстоцен.

Екипът докладва, че този експонат се смята за „една от най-древните антропологични останки от Северноадриатическия регион“. Откритието не е било подлагано на детайлен анализ, докато изследователите не получили разрешение за използване на сканираща технология с радиокарбонови записващи техники.

Разрешението е осигурено от италианския Музей по естествена история в Trieste, където откривателите дарили експоната. Мандибулата, за която се смята, че е принадлежала на човек, починал малко след двайсетата си година, бе описана от екипа като „част от левия участък на изолираната долна челюст, носеща кучешки зъб, два премолара и първите два молара“.

Дванадесетчленният екип от изследователи от университети и правителствени организации на Италия и Австралия използвали компютърна микротомография със синхротронна радиация, радиокарбонов спектрометричен масов ускорител, инфрачервена спектроскопия и сканираща електронна микроскопия, за да могат да анализират поотделно зъба, костта и обтуровъчния материал.

Базирано на радиокарбоновия анализ, бе определено, че притежателят на мандибулата е живял преди 6655–6400 години, а обтурацията е отпреди 6645–5440 години.
Учените изброиха няколко други примера за древна дентална намеса, но твърдят, че няма документация за друг известен публикуван случай за „терапевтично палиативно средство в праисторически времена“. Изследователският екип също така изтъква, че използваният като запечатващо средство пчелен восък може да се запази за дълго време заради „изключителната си химическа стабилност“.

Заключението на екипа: „Сред останалите примери на древни дентални терапевтични практики откритието на част от човешка долна челюст с пчелен восък, покриващ оклузалната повърхност на зъб, би могло да ни показва терапевтичната му употреба през неолита“.

В бележка за спонсориране на изследването екипът пише: „Работата е част от ICTP/Elettra EXACT Project (рентгенографски елементен анализ и компютърна томография), спонсориран от Friuli Venezia Giulia (Италия). Спонсорите нямат роля във формата на изследването, събирането на данни и анализи, решението за публикации или подготовката на ръкописи“.

Научният труд на екипа е наречен „Пчелен восък като обтуровъчен материал в човешки зъб от неолита“.

(Източник: Plos One, www.plosone.org, Sept. 19, 2012, Vol. 7, Issue 9 e44904)