DT News - Bulgaria - Проф. Пер-Ингвар Бранемарк: eдин иновативен гений

Проф. Томас Албректсон, Швеция

чт. 5 март 2015

запази

Проф. Пер-Ингвар Бранемарк почина на 20 декември 2014 г. на 85-годишна възраст. По време на своята работа като изследовател той се пребори с ожесточената съпротива срещу денталните имплантати и направи революция в методите за лечение на напълно обеззъбени пациенти.

Освен особено надарен учен проф. Бранемарк беше и изключително остроумен човек. Версиите на различни езици на изданията на Reader’s Digest – издание, което не се смята за медицински журнал, в края на 60-те години публикуваха статия относно неговите изследвания върху микроциркулацията. В края на първата му лекция за денталните импланти в Ландскруна, Швеция, през 1969 г. човек от публиката, който по-късно се оказа важна академична фигура на шведската дентална медицина, се изправи и коментира: „Това може и да е популярна статия, но аз просто не вярвам на хора, които публикуват трудовете си в Reader’s Digest“. Оказало се, че този виден академик бил добре известен в страната си с това, че препоръчвал точно определена марка клечки за зъби. Бранемарк веднага скочил и му отговорил: „Аз пък не се доверявам на хора, които се рекламират на гърба на кутии с клечки за зъби“.

Понеже бях млад и зелен, си помислих, че това е обикновено заяждане, но се оказа, че е дадено началото на осемгодишна война в денталната медицина. Когато някой разкритикува денталните импланти няколко години по-късно с аргумента, че Бранемарк не бил практикуващ лекар, той не изгубил и минута да го обори: „На мен ми стига да ги уча на анатомия“.

Бранемарк завършва медицинското си обучение в Университета Лунд през 1959 г. с докторска теза върху темата „Микроциркулация на фибулата при зайци“. Изтъняването на костта до степен на прозрачност дало възможност за използване на интравитална микроскопия за анализиране на кръвната циркулация както в костта, така и в костния мозък. Тезата, която намери широко признание както в Швеция, така и в чужбина, осигурила на Бранемарк среща в Катедрата по анатомия в Университета в Гьотеборг само година по-късно. През 1963 г. той получава титлата доцент по анатомия (а по-късно и професор), което му дало правото да отвори собствени лаборатории, както и възможността да бъде заобиколен от собствен екип изследователи.

Бранемарк продължил проучванията си в сферата на микроциркулацията върху опитни животни и впоследствие при хора. Той използвал техника от пластичната хирургия, за да подготви мекотъканни цилиндри във вътрешността на мишницата. След това той поставил оптични устройства, обвити в титан, които дали възможност за извършване на интравитална микроскопия на микроциркулацията при мъже доброволци.

Към края на 60-те години за първи път в историята на медицината той успял да направи снимки с висока резолюция на човешка кръвна циркулация. Много хора са запознати със снимките на циркулация на Ленард Нилсън, които били направени в лабораторията на Бранемарк и разработени в Катедрата по анатомия. Бранемарк използвал кухи оптични устройства, облечени в титан, за да изучава микроциркулацията в кости на зайци, което позволило на костната тъкан и на кръвоносните съдове да прораснат през цепнатина, откъдето можели да бъдат изследвани с помощта на светлинен микроскоп. По време на такъв експеримент през 1962 г. той открил, че оптичните устройства сраснали с костта – процес, който Бранемарк в крайна сметка нарекъл остеоинтеграция. В този момент той разкрил несравнимата си сила като изследовател и веднага осъзнал, че това откритие има клиничен потенциал. Проф. Бранемарк решил да се фокусира върху разработването на зъбни имплантати – начинание, чийто фокус доскоро се смяташе за нещо отвъд границите на медицинската наука.

Бранемарк проумял фундаменталната истина, че обеззъбяването е съществен недъг, особено за хора, които по някаква причина не могат да понасят снемаеми протези. Той оперирал първия си пациент само три години по-късно – през 1965 г. Академичното общество било много подозрително и враждебно настроено към този нов подход. Дебатът не стихнал до 1977 г., когато трима професори от Университета Умео, Швеция, съобщили, че техниката на Бранемарк се препоръчва като първи избор на лечение. Постепенно дори и опозицията в чужбина замлъкнала, а зъбните имплантати, отначало произвеждани от един механик в мазето на Катедрата по анатомия, бележели един след друг редица международни успехи.

В днешно време всяка година се поставят около 15–20 милиона зъбни имплантата, а няколко различни висши учебни заведения в тази сфера провеждат годишни конференции, всяка от които посещавани от около 5000 участници. Университетът Гьотеборг притежава постоянна експозиция на остеоинтеграционната технология. Създаден е и музей в чест на проф. Бранемарк в Стоматологичния факултет на университета „Ксиан Жао Тонг“ в град Ксиан, Китай. Създаден е и институтът P-I Brånemark в град Бауру, Бразилия.

Не само дентална медицина

През 70-те години Бранемарк започва да работи заедно със специалисти оториноларинголози и техници в Технологичния университет „Чалмърс“ в Гьотеборг, за да изследва допълнителния потенциал на остеоинтегрираните имплантати за разработване на слухови апарати, поставени зад ухото. Стотици хиляди пациенти от цял свят са били подложени на операции по тази технология, първоначално разработена в Гьотеборг под негово ръководство. Тези от нас, които работехме в екипа по онова време, никога няма да забравим една тийнейджърка, която страдаше от страничните ефекти от талидомида. Медикаментът беше причинил не само деформации по крайниците, но беше довел и до загуба на слуха на много пациенти. С помощта на новия слухов апарат пациентката се научи да говори безупречно.

Екипът също така се стремеше да помага на пациенти с лицеви деформации, причинени от вродени или придобити увреждания. Голям брой имплантати, поставени в лицевите кости, послужиха за закрепване на силиконови лицеви протези, което е много по-приятна възможност в сравнение с прикрепването на протезата към очилата на пациентите. Още след първата операция през 1977 г. използването на тази технология се разпространи по цял свят.

Титаниевите имплантати, поставени в бедрената кост, бяха следващото откритие в изследванията на Бранемарк. На пациенти с ампутация над коляното не могат да им бъдат поставени ставни протези около меката тъкан и за придвижване се налага да разчитат на инвалидна количка. Поставянето на титанови винтове в бедрената кост след ампутация позволява поставянето на протези и дава възможност пациентът отново да проходи. Все още си спомням първия пациент за тази операция, сякаш бе вчера. Друга тийнейджърка беше прегазена от трамвай в Гьотеборг и се наложи и двата й крака да бъдат ампутирани над коляното. Тя бе принудена да прекара остатъка от живота си в инвалидна количка. Операцията беше изключително успешна и тя се научи отново да ходи.

Признат по цял свят

Силата, която караше Бранемарк да върви напред, беше страстта му да помага на трудни за лечение пациенти. Много от клиничните му открития, още от първия зъбен имплантат, са създадени в отговор на случаи, които са смятани за безнадеждни. Иновативният му гений, подпомогнат от голямата изследователска лаборатория в Катедрата по анатомия, изстреля във водещи позиции на световния пазар фармацевтични компании, базирани в Гьотеборг, като Nobel Biocare и Astra Tech. Проф. Бранемарк се бе посветил на социалната отговорност на академичното общество дълго преди много от колегите му да разберат, камо ли да приемат концепцията му. В крайна сметка светът се присъедини към идеите му; бяха му връчени почетни докторски титли от 29 университета и почетни членства в повече от 50 научни асоциации, да не споменавам и медала за технологични иновации от Кралската шведска академия на инженерните науки, наградата „Содебърг“ на Шведското общество по медицина, наградата European Inventor Award за цялостен принос и безброй други отличия от цял свят.