Скорошно изследване демонстрира, че късовълновите инфрачервени методи за образна диагностика имат потенциала да се прилагат клинично за мониториране на активността на вторични кариозни лезии. (Снимка: Pavel Ignatov/Shutterstock)
Сан Франциско, САЩ: Точната оценка на активността на кариозната лезия, нейната дълбочина и обхват са важни фактори, които клиницистът трябва да вземе под внимание, преценявайки дали се налага намеса, или не. В скорошно проучване екип от учени от Университета в Калифорния, Сан Франциско (UCSF), анализира дали късовълновият инфрачервен спектър (short-wavelength infrared – SWIR) и термовизионната диагностика могат да се използват за точна диагностика на активността на вторични кариозни лезии. Предишни изследвания по въпроса са постигнали обещаващи резултати, докато представеното проучване е първото по рода си, обследващо приложимостта на термовизионната диагностика за откриване на вторични кариозни лезии.
През последните години честата употреба на добре пасващи по цвят и радиоопакерни възстановителни материали за изграждане на загубени поради кариес зъбни тъкани доведе до значително нарастване на вторичните кариозни лезии. Недобрата адаптация и нанасяне на бонда по зъбната повърхност позволява навлизането на течности и бактерии, което от своя страна води до деминерализация на зъбните структури под обтурацията и формиране на вторичен кариес.
„В днешно време зъболекарите прекарват повече време в подмяна на неуспешни обтурации, отколкото в поставянето на нови, което се дължи на недобрата адаптация на бонда към зъбната тъкан“, коментира в обръщение към медиите авторът на изследването д-р Nai-Yuan N. Chang от Катедрата по превантивни и възстановителни дентални науки към UCSF.
Той разяснява: „Традиционните методи, разчитащи на тактилния усет при надраскване със сонда, и визуална оценка на база на текстура и цвят са изключително субективни и ненадеждни. Въпреки това към момента не съществува утвърдена образна диагностика, която може да осигури диагностична информация с достатъчна точност и чувствителност за оценка на активността на зъбния кариес.
И двете техники са използвани за определяне на загубата на течности от зъбите, причинена при подсушаване с водно-въздушния спрей. Този похват помага за оценка на активността на лезиите, понеже външният слой на активни лезии е по-пропусклив в сравнение с тази при стациониран кариес и здрав зъб. При късовълновия инфрачервен спектър активните лезии могат да бъдат открити чрез наблюдаване на промените в отражението на инфрачервените лъчи при подсушаване на зъба. Термовизионната диагностика разчита на температурните промени, отразяващи количеството вода, което дифундира от повърхността на активните лезии по време на изпарението, в сравнение със стационираните кариеси и здравите зъби.
При комбиниране с подсушаване с въздух късовълновите инфрачервени диагностични методи могат да се използват за откриване на активни кариозни лезии. Това е възможно благодарение на порьозния външен слой на активния кариес, който при подсушаване създава различно пречупване и отражение на светлината в сравнение с тези на здравата зъбна тъкан и стационирания кариес. (Снимка: Chang и кол.)
За оценка на надеждността и точността на късовълновата инфрачервена и термовизионната диагностика за откриване на активни лезии резултатите от тези методи са сравнени с измервания на структурата, дълбочината и обхвата на кариесите посредством оптична кохерентна томография (ОСТ) – техника, използваща близка инфрачервена светлина за постигане на 3D изображения с висока резолюция, както и посредством микрокохерентна томография.
Изследването стига до изводите, че като цяло късовълновата инфрачервена диагностика дава по-добри резултати от термовизионната диагностика за оценка на вторични кариеси по оклузалната повърхност. Термовизионната диагностика се представя добре при идентифициране на пукнатини, които са области на микропросмукване между композита и зъбната тъкан, но дава неточни резултати в случай на сложна оклузална морфология и при процепи, които имат склонност да задържат вода, понеже това пречи на термалната дехидратация. Късовълновата инфрачервена диагностика показва по-слаба тенденция за подобни смущения, предвид че тя може да различи композитен матриал, здрава зъбна тъкан и лезия със силен контраст. Въпреки сложната геометрия и топография на няколко от изследваните лезии късовълновата инфрачервена диагностика оценява пропускливостта с почти същата точност като тази на оптичната кохерентна томография.
Авторите стигат до заключението, че резултатите „допълнително потвърждават потенциала на късовълновата инфрачервена диагностика и оптичната кохерентна томография като клинични методи за следене на активността на вторични кариозни лезии“. „Нашият труд създава още няколко предпоставки за постигането на по-точна диагностика и разработване на лесни за работа клинични апарати“, подчертава д-р Chang.
To post a reply please login or register