DT News - Bulgaria - Късовълновите инфрачервени лъчи крият потенциал за откриване на вторични кариозни лезии

Search Dental Tribune

Късовълновите инфрачервени лъчи крият потенциал за откриване на вторични кариозни лезии

Скорошно изследване демонстрира, че късовълновите инфрачервени методи за образна диагностика имат потенциала да се прилагат клинично за мониториране на активността на вторични кариозни лезии. (Снимка: Pavel Ignatov/Shutterstock)

Сан Франциско, САЩ: Точната оценка на активността на кариозната лезия, нейната дълбочина и обхват са важни фактори, които клиницистът трябва да вземе под внимание, преценявайки дали се налага намеса, или не. В скорошно проучване екип от учени от Университета в Калифорния, Сан Франциско (UCSF), анализира дали късовълновият инфрачервен спектър (short-wavelength infrared – SWIR) и термовизионната диагностика могат да се използват за точна диагностика на активността на вторични кариозни лезии. Предишни изследвания по въпроса са постигнали обещаващи резултати, докато представеното проучване е първото по рода си, обследващо приложимостта на термовизионната диагностика за откриване на вторични кариозни лезии.

През последните години честата употреба на добре пасващи по цвят и радиоопакерни възстановителни материали за изграждане на загубени поради кариес зъбни тъкани доведе до значително нарастване на вторичните кариозни лезии. Недобрата адаптация и нанасяне на бонда по зъбната повърхност позволява навлизането на течности и бактерии, което от своя страна води до деминерализация на зъбните структури под обтурацията и формиране на вторичен кариес.

„В днешно време зъболекарите прекарват повече време в подмяна на неуспешни обтурации, отколкото в поставянето на нови, което се дължи на недобрата адаптация на бонда към зъбната тъкан“, коментира в обръщение към медиите авторът на изследването д-р Nai-Yuan N. Chang от Катедрата по превантивни и възстановителни дентални науки към UCSF.

Той разяснява: „Традиционните методи, разчитащи на тактилния усет при надраскване със сонда, и визуална оценка на база на текстура и цвят са изключително субективни и ненадеждни. Въпреки това към момента не съществува утвърдена образна диагностика, която може да осигури диагностична информация с достатъчна точност и чувствителност за оценка на активността на зъбния кариес.

И двете техники са използвани за определяне на загубата на течности от зъбите, причинена при подсушаване с водно-въздушния спрей. Този похват помага за оценка на активността на лезиите, понеже външният слой на активни лезии е по-пропусклив в сравнение с тази при стациониран кариес и здрав зъб. При късовълновия инфрачервен спектър активните лезии могат да бъдат открити чрез наблюдаване на промените в отражението на инфрачервените лъчи при подсушаване на зъба. Термовизионната диагностика разчита на температурните промени, отразяващи количеството вода, което дифундира от повърхността на активните лезии по време на изпарението, в сравнение със стационираните кариеси и здравите зъби.

При комбиниране с подсушаване с въздух късовълновите инфрачервени диагностични методи могат да се използват за откриване на активни кариозни лезии. Това е възможно благодарение на порьозния външен слой на активния кариес, който при подсушаване създава различно пречупване и отражение на светлината в сравнение с тези на здравата зъбна тъкан и стационирания кариес. (Снимка: Chang и кол.)

За оценка на надеждността и точността на късовълновата инфрачервена и термовизионната диагностика за откриване на активни лезии резултатите от тези методи са сравнени с измервания на структурата, дълбочината и обхвата на кариесите посредством оптична кохерентна томография (ОСТ) – техника, използваща близка инфрачервена светлина за постигане на 3D изображения с висока резолюция, както и посредством микрокохерентна томография.

Изследването стига до изводите, че като цяло късовълновата инфрачервена диагностика дава по-добри резултати от термовизионната диагностика за оценка на вторични кариеси по оклузалната повърхност. Термовизионната диагностика се представя добре при идентифициране на пукнатини, които са области на микропросмукване между композита и зъбната тъкан, но дава неточни резултати в случай на сложна оклузална морфология и при процепи, които имат склонност да задържат вода, понеже това пречи на термалната дехидратация. Късовълновата инфрачервена диагностика показва по-слаба тенденция за подобни смущения, предвид че тя може да различи композитен матриал, здрава зъбна тъкан и лезия със силен контраст. Въпреки сложната геометрия и топография на няколко от изследваните лезии късовълновата инфрачервена диагностика оценява пропускливостта с почти същата точност като тази на оптичната кохерентна томография.

Авторите стигат до заключението, че резултатите „допълнително потвърждават потенциала на късовълновата инфрачервена диагностика и оптичната кохерентна томография като клинични методи за следене на активността на вторични кариозни лезии“. „Нашият труд създава още няколко предпоставки за постигането на по-точна диагностика и разработване на лесни за работа клинични апарати“, подчертава д-р Chang.

Изследването, озаглавено Assessment of the activity of secondary caries lesions with short-wavelength infrared, thermal, and optical coherence tomographic imaging, е публикувано за първи път през септември 2023 г. в сп. Journal of Biomedical Optics.

Етикети:
To post a reply please login or register
advertisement
advertisement