DT News - Bulgaria - Интервю: Истинският дизайнер на усмивката умее да прави връзка между нещата

Nathalie Schüller, DTI

чт. 8 март 2018

запази

Според д-р Christian Coachman ортодонтията е специалност, която трябва да бъде интегрирана в дигиталния дизайн на усмивката (DSD). За по-добър DSD е необходимо разбиране на ортодонтията като специалност по ред причини: на първо място, за да се идентифицират случаите, в които има нужда от преместване на зъбите; второ, за да се убеди лекарят по възстановителна дентална медицина в същото; и на последно място, за да може лекуващият зъболекар по-лесно да обучи и мотивира пациента си относно тази опция, което би повишило приемането на случаите от страна на пациентите. Тъй като за д-р Coachman алайнерите са бъдещето на зъбното преместване, присъствието му във Втория конгрес на Европейското алайнер общество (EAS) беше добра възможност да участва в събитие, посветено на алайнерите и ортодонтията. Dental Tribune Online разговаря с „дизайнера на усмивки“ по време на събитието, където той представи целодневен курс за DSD и алайнери, включващ лекционни сесии и демонстрация с пациент на живо.

Д-р Coachman, как започна кариерата ви в денталната медицина и как се роди концепцията за DSD?
Станах зъболекар, защото цялото ми семейство са зъболекари – баща ми, чичо ми, дядо ми. Реших да последвам техния пример, но баща ми никога не ме е притискал. Като тийнейджър никога не съм ходил в кабинета му, дори не мислех, че искам да стана зъболекар. Беше по-скоро решение в последния момент. Мечтата ми беше да бъда архитект или дизайнер, но по някаква причина реших, че може би животът ми ще е по-добър, ако завърша дентална медицина. Не си спомням точно защо избрах денталната медицина пред архитектурата; сякаш един ден просто се озовах в денталния факултет.

Всичко, свързано с изкуството и визуалните умения, винаги ме е привличало. Може би интуицията ми ме насочи в правилната посока. Избрах денталната медицина, без да подозирам, че мога да стана архитект на усмивката, и ми отне няколко години, преди да се почувствам на място в професията си.

Първоначално мислех, че съм направил грешка. Веднага щом завърших денталния факултет, отидох да уча изкуства, тъй като реших, че не искам да бъда зъболекар. Още първата година обаче, докато преподавателите ми обясняваха принципите на хармонията, пропорциите, дизайна, пространствените отношения и илюзии, първото нещо, което изникна в ума ми, беше усмивката. Осъзнах, че мога да бъда архитект на усмивки, върнах се към денталната медицина и започнах да разработвам DSD. Човек никога не знае накъде ще го отведе съдбата. Просто трябва да вярваме, че за всяко нещо си има причина.

Кои са вашите ментори – в денталната медицина и в живота?
Препокриват се. В денталната медицина съм имал много ментори. Да намериш ментор е кратък път към успеха. Всеки има нужда от хора, които да го дърпат напред. Повечето от менторите ми са били професионалисти, които се занимават с интердисциплинарна дентална медицина, т.е. умеят да виждат цялата картина, не се фокусират върху детайлите в специалността си, а са наясно с взаимовръзките при един цялостен подход. Това са хора като д-р Marcelo Calamita – протетик от Бразилия; известния бразилски зъботехник Paulo Kano, а с много от тях работих, докато бях зъботехник: John J. Corey, David Garber, Maurice Salama, Galip Gurel и Nitzan Bichacho.

Що се отнася до наставниците в живота ми, родителите ми са много важни. Те винаги са имали силно влияние върху решенията ми. Един от дядовците ми беше бизнесмен, чието влияние оценявам днес, когато се отдалечавам от клиничната работа в посока собствения ми бизнес. А има и хора, които са по-скоро идоли, които никога не съм срещал. Един от тях е бразилският автомобилен състезател Ayrton Senna. Той беше пример за мен като дете заради своята амбиция, фокус и устрем да бъде по-добър от всички, да руши парадигмите, да ги променя, да бъде различен, да изгради кариерата си по много интелигентен начин.

Изглежда, че много специалисти по възстановителна дентална медицина са учили или работили като зъботехници. Смятате ли, че това е предпоставка за добра възстановителна работа, или е достатъчно зъболекарят да работи с талантлив зъботехник?
Невъзможно е да бъдеш добър специалист по възстановителна дентална медицина, без да разбираш зъботехниката. Много зъботехници са учили дентална медицина с идеята да станат зъболекари. Различното при мен е, че всъщност реших да работя като зъботехник. Това ми даде възможност да работя с много страхотни специалисти. По този начин се запознах с повечето от менторите, които споменах, и това беше интересно решение, защото ме постави в уникална позиция. Въпреки че можех да работя като зъболекар, предпочетох да бъда зъботехник, който работи за зъболекар.

Това знание и разбиране за специалността на другия ме научи да общувам по-бързо и ефективно. Да мога да създавам планове в екип на едно изцяло ново ниво.

Смятам, че преди да стане много добър специалист, един зъболекар трябва да бъде страхотен общопрактикуващ дентален лекар. Трябва да разбира от всичко по малко, да има глобален поглед. Едва тогава е възможно да избере в коя сфера да специализира. Проблемът е, че понякога хората избират специализация, без да имат поглед върху цялостната картина, което според мен е ограничаващо.

Какво според вас е най-важното умение, което трябва да притежава добрият дизайнер на усмивката?
Един проблем в денталната медицина, с който трябва да се справим, е разделението между специалностите. Пример за това е присъствието ми на този конгрес. Ортодонтията е нова за мен вселена. Участието тук ми помага, от една страна, да разбера колко малко знам за ортодонтията, а от друга – колко малко знаят ортодонтите за моя свят – този на възстановителната дентална медицина. Превъзмогването на това разделение е едно от нещата, които са важни за добрия дизайнер на усмивката.

Ортодонтите, специалистите по възстановителна дентална медицина, практикуващите ортогнатна хирургия – всички те са дизайнери на усмивката; но истинският артист е способен да направи връзка между всички тези аспекти на лечението. За съжаление обаче все още съществува разделение между тях. Трябва да разберем, че пациентите не се интересуват от това каква е специалността ни. Като зъболекар човек трябва да бъде орофациален експерт, да излезе извън границите на денталната медицина, да познава особеностите на лицето, динамиката на устните, пластичната хирургия, дерматологията – по малко от всичко, тъй като пациентът се нуждае от цялостен план. За да изберем най-доброто за пациента, трябва да разбираме цялостната картина. Това е в основата на модерния дизайн на усмивката. Необходимо е познаване на основите, за да можем да информираме пациента за възможностите. Едва когато имаме поглед върху всички парченца от пъзела, ще можем да работим добре в екип със специалисти в различните сфери на денталната медицина.

Продължаващото образование е изключително важно. То задължително ли е за зъболекарите в Бразилия?
За съжаление не, но смятам, че пазарът ще го наложи като необходимост. По мое мнение за пациентите има смисъл да бъдат лекувани от орофациален експерт и мисля, че хората го разбират. Когато човек отиде на лекар, не иска такъв, който познава единствено областта, където пациентът изпитва болка; иска лекар с по-широк поглед, който разбира връзката между болката и цялото тяло. Същото е и със зъболекарите: преди да отиде на специалист, пациентът има нужда от зъболекар, който има общ поглед върху нещата и може да препоръча адекватен специалист.

Зъболекарят може да помогне на своите пациенти по много повече начини, отколкото си мислим. Харесвам концепцията на ортодонта д-р William Arnett, който е един от топспециалистите по ортогнатна хирургия. Според него, ако човек иска да стане истински зъболекар, трябва да има отношение към лицето от естетична гледна точка, към въздушните пътища, тъй като пациентът трябва да диша добре, за да бъде здрав, и към захапката, тъй като оклузията е в основата на лечението и представлява връзката с цялото тяло по отношение на стойката, баланса и т.н. Трябва да разширим кръгозора си.

Обикновено ви виждаме на конгресите в качеството ви на лектор. Посещавате ли научни събития просто за да научите нещо ново?
Не знам каква е ситуацията с ортодонтските конгреси, тъй като това е един от първите такива, които посещавам, но в моята област, възстановителната дентална медицина, пародонтологията, имплантологията и т.н. много от лекциите са доста скучни, защото хората говорят за едни и същи неща вече 10 години. За мен идеалният конгрес трябва да представи три типа лектори – ултраспециализирани лектори, които навлизат в дълбочина в детайлите и изследват по-добри начини за правене на познати неща – обикновено конгресите се фокусират прекалено само върху този тип. Освен това една трета от презентаторите трябва да бъдат общопрактикуващи лекари с цялостна визия, които виждат голямата картина и говорят за холистична интеграция, както например тук свързваме ортодонтията с грижата за общото здраве на пациента. Останалата една трета от лекторите трябва да говорят за иновации, за мислене извън кутията, за тенденции. Според мен това са трите типа лектори, които правят един конгрес качествен.

Бихте ли дали пример за конгрес, който успява да съчетае тези три компонента?
В световен план има няколко такива дентални срещи. Много добър пример е годишният симпозиум на Seattle Study Club, една много силна организация в САЩ. В програмата са включени ултраспециализирани лектори, страхотни общопрактикуващи дентални лекари, които говорят за цялостен подход, и такива, които представят тенденции, иновации и нови идеи. Именно затова посещавам този симпозиум, за да гледам и слушам. Друго такова събитие е и нашият DSD конгрес, който се провежда на всеки две години. Първата ни среща се състоя миналата година в Канада, и разбира се, използвахме точно тази формула в изготвянето на програмата.

Денталната медицина претърпя толкова голямо развитие по отношение на иновациите, новите продукти, системи и възможности, че е трудно да си представим какво още предстои да се случи. Вие какво мислите?
Денталната медицина е в бурно развитие благодарение на новите технологии, но също и заради новите тенденции в бизнеса и маркетинга. Корпорациите започнаха да инвестират в денталната медицина. Живеем в изключително вълнуващо време, което понякога е плашещо, тъй като промените се случват толкова бързо и в такива големи мащаби, но въпреки това трябва да им се наслаждаваме и да сме благодарни, защото имаме късмета да сме зъболекари във време, в което се случват толкова много страхотни неща. Технологиите правят професията ни много по-вълнуваща и интересна и за пациентите. Денталната медицина винаги е била скучна тема за „външни“ хора, но в днешно време нещата се променят и пациентите се вълнуват от иновациите и какво още може да бъде постигнато в зъболечението.

До каква степен тенденциите и новите технологии, които се представят на световните конгреси, наистина намират приложение в денталната практика?
Смятам, че съществува тенденция нещата да се усложняват прекалено. Реалността на подиума, в изследователската работа, в университетите, сравнена с реалността в денталния кабинет, където има нужда да се полагат грижи за пациенти, да се следват основни етични принципи, както и да се печелят пари и да се управлява успешен бизнес, означава, че трябва да намерим баланс между двете, за да можем да се гордеем с работата си.

Дигиталният подход тепърва набира скорост. Това е огромна промяна в статуквото и ще отнеме време. Хората се съпротивляват на промените и предпочитат да останат в зоната си на комфорт, но това не се отнася само за денталната медицина. Има период на промяна, последван от пионери, които възприемат промените рано, а няколко години след тях мнозинството също се качва на борда. Това е житейски процес. Умните хора и тези, които наистина ще спечелят от тези промени и иновации, са хората, които разбират как да инкорпорират тези идеи и да изградят бизнес модел около тях.

Благодарим ви за отделеното време!