DT News - Bulgaria - Дигиталната дентална медицина предлага ли решение на казуса с устойчивостта?

Dr Les Kalman

пн. 22 май 2023

запази

Смятам, че всички ще се съгласим, че денталната медицина не е най-щадящата спрямо околната среда професия. Само се замислете за огромното количество материали за еднократна употреба като пластмасови инструменти и консумативи, гипс и отпечатъчни материали, платна за кофердам и разбира се, личните предпазни средства. Необходими ли са всички те за поддържане на висок стандарт на грижа и адекватен контрол на инфекциите? Сега се замислете за всички стъпки, необходими при направата на индиректно възстановяване по аналогов път. Взима се отпечатък, който се опакова, изпраща се посредством превозно средство към зъботехническата лаборатория, където се отлива гипсов модел. Короната бива изработена, след което се връща към клиниката, отново посредством превозно средство. Това устойчив начин на работа ли е? Вярвам, че разполагаме с инструменти, които биха ни помогнали да подобрим работните си протоколи и да намалим негативното влияние върху околната среда.

Еволюирането на дигиталната дентална медицина значително се отрази върху денталната професия. Дигиталното интраорално сканиране, сканирането на отпечатъци и модели подобриха ефикасността, точността и работните процеси. Но какво можем да кажем за устойчивостта? Взимането на аналогов отпечатък и изпращането му посредством превозно средство до лабораторията по-вредно ли е за околната среда в сравнение с изпращането на дигитален файл? Дигиталният метод моментално ще намали въглеродния отпечатък; но ще е необходимо да се вземат предвид доставките на всички материали и изработката на всички компоненти, необходими за дигиталния трансфер, въз основа на общата кумулативна нужда от енергия през целия жизнен цикъл на продукта.

Как се отразява дигиталната дентална медицина върху устойчивото развитие? При аналоговия подход са необходими отпечатъчни материали, модели, регистрати на захапката и артикулатор, за да се изработи протетичната конструкция. Съхраняването на моделите също трябва да се има предвид. За целта е нужно да се отдели физическо пространство, което трябва да отговаря на изискванията на регулаторните органи. Дигиталният работен протокол функционира по коренно различен начин, като позволява заснемането, облачното съхранение, визуализацията и планирането да се случват дистанционно на компютър. Освен това осигурява опростен начин за модифициране на дизайна и преправяне, ако се наложи в бъдеще.

Какво въздействие би могло да има изработването на протетичните конструкции върху устойчивостта? Първоначално леенето е изисквало опаковане, отливане и значителна довършителна обработка и е отнемало много материали и време. Фрезоването, от друга страна, осигурява точен и предвидим работен процес, но има ограничения, що се отнася до дизайна и устойчивостта.

Какво можем да кажем за адитивното изработване или 3D принтирането по отношение на гореизброените фактори? Съществуват множество адитивни методи за изработка, които осигуряват точни и ефикасни протетични конструкции от пластмаса (смоли), метали и керамики (цирконий и литиев дисиликат). Този подход може да пресъздаде всяка една геометрична форма и обикновено предлага по-голяма точност и по-благоприятно въздействие върху околната среда. Скорошно проучване е установило, че адитивните процеси за изработка са по-устойчиви в сравнение с конвенционалните методи. Допълнително предимство е, че дигитално изработените протетични конструкции се радват на впечатляващи физични свойства.

Възможността да се избегне дигиталният дизайн чрез направата на индиректни онлеи също е проучена. Това е нов подход, който би могъл да спести огромно количество време, пари и ресурси. А това е само началото – изкуственият интелект вече навлиза в диагностиката и лечебното планиране, а виртуалната и обогатената реалност се използват за обучение и тренировки. Друг фактор, който трябва да се вземе под внимание, е развиващата се метавселена.

При дигиталната дентална медицина трябва обаче да се направи следното предупреждение: потребителят трябва да е напълно наясно с нейните приложения и ограничения в клинична среда.

В крайна сметка дигиталната дентална медицина предлага нов набор от инструменти в арсенала на зъболекаря и клиницистът трябва да знае кога кой инструмент да използва.

Наскоро например излезе нова публикация за имплантологичен случай на тотална рехабилитация, при който са изработени хирургичен водач за костна редукция и водач за поставяне на имплантите. И двата са направени по изцяло дигитален път. За нещастие обаче, по време на хирургичната интервенция и двата водача не са паснали добре и се е наложило клиницистът да продължи работа без тях. Браво на хирурга, който е осъзнал грешката, но за съжаление, това е свързано с ненужно замърсяване на природата и похабяване на време и пари!

Чувал съм подобни истории, при които хирургичният водач не е влязъл интраорално поради ограничено отваряне на устата на пациента – това е пример за друга злополучна ситуация, при която дигиталната дентална медицина е използвана неправилно.

Последната ситуация, която ще дам като пример, се отнася до клиницист, който е закупил 3D принтер, с който да дигитализира допълнително практиката си, след като вече е имал наличен интраорален скенер. В конкретния случай на всички пациенти е било направено диагностично сканиране и са получили принтирани модели с обучителни и маркетингови цели. Това адекватно приложение на дигиталните дентални технологии ли е? Как това се отразява на устойчивостта? Какво се случва с тези модели, след като пациентите вече нямат нужда от тях? Могат ли да бъдат рециклирани? Тази история ми напомня за онова меме, в което за зареждане на електромобил се използва генератор, работещ с газ.

Ако колективно се стремим денталната медицина да стане по-устойчива, трябва да гледаме на цялостната картинка. Давам няколко препоръки относно прилагането на дигиталните дентални технологии и връзката им с устойчивостта:

Анализирайте клиничните работни процеси и обмислете как би могла устойчивостта да бъде подобрена, без да се компрометира качеството на работата.
Научете и спазвайте водещите принципи на дигиталната дентална медицина. Това са просто нов набор от инструменти, които да подобрят работата ни;
Бъдете любопитни и отворени за нови технологии.
Бъдете критични. Обмислете например дали изцяло водената хирургия е наложителна.
Обмислете хибриден или комбиниран работен процес, при който да съчетаете най-добрите аспекти от аналоговия и дигиталния протокол, поне докато не бъдат разработени изцяло предвидими и сигурни дигитални методи; и
Практикувайте Р-тата: разпознаване, редуциране, рециклиране, промяна на предназначението, преосмисляне и радост (на английски: recognise, reduce, recycle, repurpose, rethink and rejoice)!

Дигиталните технологии са мощно техническо средство, което може да спомогне денталната професия да стане по-щадяща за околната среда. При все това клиницистите трябва да задаваме правилните въпроси, да работим старателно и да взимаме правилните решения, които облагодетелстват пациентите и планетата.

Redaktionelle Anmerkung:

Ред. бел.: Библиографията е налична при издателя.