DT News - Bulgaria - Ортогнатната хирургия за корекция на прогнатия на долната челюст е ефективна за подобряване качеството на живот на пациентите

Iveta Ramonaite, Dental Tribune International

ср. 21 юни 2023

запази

Хонконг: Мандибуларната прогнатия е често срещана лицева деформация в Южен Китай. Освен че причинява болки в темпоромандибуларната става, това състояние се отразява негативно на дъвкателната функция, лицевата естетика и самочувствието на пациентите. Скорошно проучване на учени от Хонконг сравнява промените в качеството на живот на пациентите след извършване на интраорална вертикална остеотомия на клона на долната челюст и на сагитална сплит остеотомия на клона на мандибулата, целящи да върнат назад силно издадената долна челюст. Те са установили, че и двата ортогнатни хирургични подхода подобряват физическото и менталното здраве на пациентите в дългосрочен план.

Интраоралната вертикална остеотомия на клона на долната челюст и сагиталната сплит остеотомия на клона са често прилагани техники за дистализиране на долната челюст и широко се използват в Източна Азия за лечение на пациенти с мандибуларна прогнатия. Докато интраоралната вертикална остеотомия на клона налага 6 седмици междучелюстна фиксация с цел заздравяване и стабилизиране на костта, то сагиталната сплит остеотомия на клона позволява вътрешна фиксация с помощта на титаниеви пластини и винтове, което позволява движения на долната челюст веднага след операцията.

Учените по орална и лицево-челюстна хирургия д-р Mike Yiu Yan Leung (вляво) и Natalie Sui Miu Wong от Университета в Хонконг. (Снимка: University of Hong Kong)

Според изследователите предходни проучвания са показали, че интраоралната вертикална остеотомия на клона на долната челюст намалява риска от увреждане на долночелюстния нерв в сравнение със сагиталната сплит остеотомия на клона, при която може да се наложи извършването на втора операция за премахване на титаниевите пластинки и винтове, ако се открият и се инфектират. Междучелюстната фиксация обаче не е била анализирана досега от гледна точка на пациента – един пропуск, който бива коригиран от настоящото проучване.

„Важно е да разберем как различните хирургични подходи за корекция на мандибуларната прогнатия се отразяват на пациентите от тяхната перспектива“, коментира сътрудничката в изследването Natalie Sui Miu Wong, която е докторант във Факултета по дентална медицина към Университета в Хонконг. „Освен че разглежда клиничните резултати по отношение на стабилността и възможните усложнения при двете процедури, нашето изследване проучва също и как операциите могат да се отразят на качеството на живот в различните му измерения“, допълва тя.

Проучването включва 98 пациенти, при половината от които е направена интраорална вертикална остеотомия на клона на долната челюст, а при другата половина е извършена сагитална сплит остеотомия на клона. Качеството им на живот е оценено посредством два самостоятелно попълнени въпросника преди операцията и на втората седмица, шестата седмица, третия, шестия, 12-ия и 24-тия месец след операцията. Използвайки тези данни, изследователите анализират дългосрочните промени в качеството на живот на пациентите до две години след операцията.

Изследването е установило, че качеството на живот на пациентите, свързано с оралното им здраве, и при двете хирургични интервенции значително се е подобрило три месеца след процедурата и е продължило постепенно да се подобрява. Освен това пациентите, които са предприели това лечение в по-ранна възраст, в постоперативния период са се радвали на по-добро качество на живот, свързано с оралното им състояние.

Пациент с мандибуларна прогнатия. (Снимка: Университет в Хонконг)

В проучването се съобщава също, че и двете групи са изпитали по-голямо физическо въздействие от интервенциите в ранния следоперативен период. Социалните взаимодействия, емоциите и психичното здраве са се повлияли негативно при пациентите в групата на интраоралната вертикална остеотомия на клона на долната челюст. Както физическото, така и свързаното с психичното здраве качество на живот на пациентите от двете групи се е върнало към изходното ниво или се е подобрило до две години след операцията.

При сравняване на двете процедури беше установено, че пациентите от групата на сагиталната сплит остеотомия на клона са имали по-ранно подобрение на качеството на живот, свързано с оралното състояние, физическото и психическото здраве, като са показали признаци на подобрение дори две седмици след операцията. Изследователите предполагат, че това може да е свързано с по-ранното раздвижване и функциониране на челюстта и с това, че не се е налагало да се подлагат на междучелюстна фиксация.

„Окуражаващо е да се види, че корекцията на долночелюстната прогнатия подобрява качеството на живот на пациентите“, казва водещият изследовател д-р Mike Yiu Yan Leung, преподавател в Катедрата по орална и лицево-челюстна хирургия на факултета. „Проучването потвърждава, че сагиталната сплит остеотомия на клона, изглежда, предлага по-ранно подобряване на качеството на живот на пациентите след ортогнатната хирургия поради възможност веднага да се раздвижи и функционира долната челюст“, допълва той.

Проучването, озаглавено Comparison of the quality of life changes of patients receiving sagittal split ramus osteotomy or intraoral vertical subsigmoid osteotomy for mandibular prognathism, е публикувано в издание на Clinical Oral Investigations от април 2023 г.