Интервю: Винаги ще има търсене на качествена услуга

Когато човек влезе в приемната на лабораторията, веднага биха му направили впечатление светлите помещения, картините по стените, удобните дивани, приветливото отношение на персонала. Макар да не прекарва повече от няколко минути в лабораторията, пациентът остава с усещането, че към него са се отнесли с внимание и професионализъм. Докато съм в лабораторията за интервюто, ставам свидетел как на излизане млада жена благодари за прекрасното обслужване. Колко често ставаме свидетели на подобни коментари от клиенти в ежедневието?

Разбира се, всичко започва от човека, който е създал и ръководи успешната практика на лабораторията – Даниела Иванова.

За разлика от повечето собственици и управители на дентални рентгенови лаборатории в страната, които шеговито я питат дали е „колежка“, Даниела има икономическо образование – завършва финанси и счетоводство в НБУ. Професионалната й кариерата започва през 1994 г. в „Мтел“; тя е сред първите хора, участвали в създаването на компанията. Може би на това се дължи различният й бизнес подход, който хората в бранша забелязват. А той се състои в две основни неща – безкомпромисно качество и непрекъснат стремеж за развитие в крак със съвременните тенденции в дигиталната образна диагностика.

Разкажете за началото на Dental X Lab. Как и защо решихте да създадете такъв тип компания?
По времето, когато отворихме първата лаборатория – през 2000 г., имаше две или три частни лаборатории, които предлагаха зъбни снимки. Направих проучване на пазара и ми направи впечатление една директива за подмяна на апаратурата в европейските лаборатории. В България масово се внасяха стари апарати от Австрия и Германия, на които се плащаше само мито, и обикновено кабинетите бяха оборудвани с техника втора употреба. Реших, че е по-правилно да инвестирам в, макар и по-скъпа, но нова апаратура, тъй като винаги съм смятала, че не трябва да се прави компромис с нивото на облъчване, на което се подлагат пациентите, а новите апарати са много по-безопасни. Започнах целеустремено, тъй като знаех, че винаги ще има търсене на качествена услуга.

С какво вашата лаборатория се отличава от останалите? Каква е добавената стойност на услугите, които предлагате, от гледна точка на пациента и на денталния лекар?
Предлагаме много високо качество и винаги го контролираме. Първи пуснахме онлайн система за достъп до дигиталните снимки, която внедрихме през 2009 г. Имаме база за зъболекарите, към която се асоциират техните пациенти, и така имат на разположение във всеки един момент електронно досие. Всички снимки се съхраняват и не се губи време в търсене. Имаме и много диференциран подход към зъболекарите. Всеки специалист има свои изисквания за това какви образи иска да получава, които се стремим да спазваме. Изключително значение за мен има и екипът, с който работя. Те са прекрасни специалисти и хора, без които не бихме могли да постигнем това ниво. Човешкият ресурс е в основата на всяка успешна бизнес стратегия и определено при нас това стои наравно с използването на качествена и съвременна техника.

Освен с последния модел CBCT на Planmeca се гордеем и с интраоралния 3D скенер на 3Shape, който беше представен в Кьолн миналата година и който имаме от септември. Триизмерният образ, който се получава, е изключително прецизен. След софтуерна обработка и съпоставяне с триизмерния образ от компютърния томограф той се изпраща към 3D принтер, с какъвто също разполагаме, и се изработва 3D модел, на базата на който се прави например хирургичен водач за поставяне на импланти с много голяма точност.

Планирате ли да развиете бизнеса си и в останалата част на страната?
Единственото, което спира по-бързото ни разрастване, е липсата на квалифициран персонал. В България много малко от рентгеновите лаборанти се насочват към денталните снимки, защото те са изключително сложни, тъй като на малка площ се иска много голяма детайлност, в сравнение с другите рентгенографии. Важни са милиметрите, центражът, всеки зъб се снима под определен градус, за да е реална снимката. Също така трябва да се вземе предвид индивидуалната морфология на отделния пациент. Имаше години, когато завършваха много ограничен брой лаборанти и изпитвахме големи затруднения. Надявам се, че за в бъдеще ще има повече интерес към тази професия, която предлага все повече възможности за развитие.

Кои са предизвикателствата пред една дентална дигитална рентгенова лаборатория в България?
Определено най-сериозното предизвикателство, когато започнахме да предлагаме дигитални снимки, беше да убедим зъболекарите да ползват дигиталната технология. Те бяха свикнали с филм, който могат да пипнат с ръка. Ползването на софтуер е малко по-сложно, изисква регистрация в платформата и т.н. Беше трудно да убедим всички в предимствата, смисъла и надеждността на новите технологии. Провеждахме и продължаваме да провеждаме много срещи и обучения, за да въведем зъболекарите в материята и да обогатим знанията им.

Какво трябва да знаят денталните лекари, когато препоръчат на пациентите си да си направят дентални рентгенографии в дигитален формат? Какви са предимствата на цифровите изображения в сравнение с традиционната филмова техника?
Дигиталната снимка е по-добра като качество и ниво на облъчване и подлежи на софтуерна обработка. Това е изключено при конвенционалните рентгенографии, при които няма възможност за регулиране на контраста, яркостта и т.н. Огромно предимство е и наличието на виртуална база данни. Благодарение на нея с една снимка пациентът може да отиде при различни зъболекари, като архивът се пази изцяло, и така денталните лекари могат да проследят развитието на състоянието на пациента през годините, което е необходимо при определен тип лечения.

В допълнение на това дигиталните рентгенографии са по-хигиенични и не вредят на околната среда като традиционните филми, съдържащи сребро и токсични химикали.

Не е тайна за никого, че в България съществува негласна практика за изплащане на комисиони на зъболекари от определени лаборатории за насочване на пациенти към тях. Как ще коментирате това?
Държа да отбележа, че преобладаващата част от зъболекарите, с които работим – 98%, ако не и повече, изобщо не са отправяли запитвания за подобен тип партньорство.

Да, няма да крия, че съм чувала за такива практики на други лаборатории, но не смятам, че трябва да бъдем част от този тип взаимоотношения. Дори мисля, че създава лош имидж и липса на доверие.

Нашата философия е да предлагаме оптимална услуга, която да стимулира денталните лекари да я ползват. Правилната диагностика е в основата на продължаващото лечение. Предпочитаме да вложим парите, които бихме похарчили за хонорари на зъболекари, в нова апаратура и в квалификация на персонала, за да можем да предложим високо качество на цялостното обслужване. Така и пациентите са доволни, и докторите могат да свършат добре своята работа.

Дигиталните технологии вече са интегрална част от работния процес в световната дентална медицина. Какви според вас са тенденциите в дигитализацията на образната диагностика?
Бъдещето е в дигиталните технологии, това е без съмнение. В световен мащаб филмовата техника все повече отпада. Например в САЩ от години тя почти не се ползва освен в определени ситуации. CBCT пък се използва основно за по-сложни случаи, задължително за имплантология, както и за ендодонтия и ортодонтия – при всякакви скрити процеси, които не се виждат на 2D образ. За България това може би отново е леко проблематично, тъй като това са твърде съвременни технологии и трябва време на мнозинството зъболекари да осъзнаят необходимостта от тях. За щастие обаче всяка година се наблюдава увеличение на потреблението на дигитални снимки, за разлика от началото, когато бяха единици денталните лекари, които работеха с тях.

Има ли нещо, което искате да кажете на нашите читатели – денталните лекари, които реално са ваши косвени клиенти?
Насреща сме да им съдействаме и с удоволствие ще подпомогнем всичките им идеи за нововъведения и съвременни методи на работа. Имаме много добри и прогресивно мислещи зъболекари, затова нека да не се подценяваме, а заедно да вървим напред, да се развиваме, да следваме, а защо не и да определяме световните тенденции.

Благодаря ви много за този разговор!

Интервюто е публикувано първоначално във в. Dental Tribune Bulgaria, бр. 4/2016 г.