Нобеловата награда за медицина е присъдена на изследователи на стволови клетки

Техните открития направиха революция в разбиранията ни за това, как клетките и организмите се развиват“, написа Нобеловият комитет в института „Каролинска“ в понеделник.

Локалният комитет запита по време на дискусионния панел как откритието ще повлияе на разискванията за моралната страна на изследванията със стволови клетки. 

„Ние имаме отворен научен дебат. Нобеловият комитет не участва толкова много в него, но ние, учените, като отделни личности и лекари, участваме. Въпросът се развива според общия консенсус за това, какво е приемливо за обществото“, каза Ана Уедел, професор и изследовател в института „Каролинска“.

„Всяко велико откритие в биологията, което има приложение за нуждите на хората, трябва да бъде обсъдено и всъщност това се прави. Опитваме се да допринесем за доброто на знанието.“

Gurdon е открил през 1962 г., че диференциацията на клетките е обратим процес. Той заменил ядро на незряла жабешка яйцеклетка с това на диференцирана чревна клетка. Модифицираната яйцеклетка се развила в нормална попова лъжичка. Изводът бил, че зрялата клетка също имала цялата необходима информация, за да образува всички клетки и тъкани на жабата.

Yamanaka отрива повече от 40 години по-късно, през 2006 г., как интактните зрели клетки при мишки могат да бъдат репрограмирани така, че да се превърнат в незрели стволови клетки. Изненадващо, чрез повлияване само на няколко гена, той репрограмирал зрелите клетки до получаване на плурипотентни клетки, т.е. незрели клетки, които могат да се развият до всички типове клетки в тялото.

Според Jonas Frisén, професор и изследовател на стволови клетки в „Каролинска“ и член на Нобеловата асамблея, откритията на Gurdon и Yamanaka могат да доведат до откриване на „ключа“ на клетъчната биология.

„Тук могат да се осъществят две големи открития. Едното е цялата наша концепция за това, как клетките са се самозаключили в специализираната си форма, и за това, че всъщност е възможно този процес да се отключи и да се върне назад“, каза още той.
„Другото важно откритие е във връзка с приложението на тези открития. Резултатът е технология за генериране на стволови клетки, от които могат да произлязат всички клетъчни типове в тялото, а това е изключителен практически прогрес.“

Frisén спомена за неврологични разстройства, които биха могли да се излекуват като резултат от тези открития, като Паркинсоновата болест.

„Вече е възможно да вземем клетка от кожата на пациент и да обърнем развитието й до стволова клетка, а след това от последната могат да се получат нервни клетки“, обяснява още той.

Успоредно с големия интерес за прилагането на лечебните методи при нервни болести, те могат да бъдат част от лечението на много други – от порок на сърцето до диабет.

Frisén добави, че все още е много рано да се каже точно кога трансплантацията на клетки ще започне да се извършва при хората. Това е едно от приложенията, които благодарение на откритията на Нобеловите лауреати за 2012 година вече е теоретично възможно.

„Засега наистина не е възможно да се каже. Ще проследим клиничните проучвания в немного далечно бъдеще. Невъзможно е да се каже дали и кога пациентите могат да се възползват от клетъчна трансплантация“, каза той.

John B. Gurdon е роден през 1933 година в Дипенхал, Обединеното кралство. След придобиване на докторска научна степен в Оксфордския университет през 1960 година той защитава научна степен и в Калифорнийския институт по технологии.

През 1972 година започва да работи в Университета в Кеймбридж като професор по клетъчна биология и като ръководител на Magdalene College. Gurdon сега работи към Gurdon Institute в Кеймбридж.

Shinya Yamanaka е роден през 1962 г. в Осака, Япония. След придобиване на магистратура през 1987 година в Kobe University той практикува като ортопед хирург, преди да направи великото си откритие.

Yamanaka защитава докторантура в Osaka University през 1993 г. След това той работи в Gladstone Institute в Сан Франциско и в Nara Institute of Science and Technology в Япония. Yamanaka понастоящем е професор в Kyoto University. Също така е асоцииран  към Gladstone Institute.

Според Нобеловата асамблея на института „Каролинска“ тези революционни открития напълно са променили възгледите на учените за клетъчната специализация.

„Сега разбираме, че зрелите клетки не са заключени завинаги в специализираното си състояние. Учебниците са пренаписани. Организирани са нови проучвания. Чрез репрограмирането на човешки клетки учените са създали нови възможности за проучване на заболяванията и за развиване на нови методи за диагноза и лечение“, се казва още в становището на комитета.

Нобеловата награда за физиология и медицина е присъдена от Нобеловата асамблея, в която участват 50 професори от института „Каролинска“. Техният комитет оценява номинациите.