Интервю: Трябва да сме отворени към новите идеи

Dental Tribune Online: Д-р Бранемарк, бихте ли ни разказали малко повече за развитието на остеоинтегрираните протези?
Д-р Рикард Бранемарк: Работата на баща ми бе основополагаща за това, което правим днес в съвременната ортопедия. Благодарение на неговата идея разработихме нови методи за лечение на хора с ампутации, базирани върху остеоинтегрираните импланти, които прилагаме в практиката вече от около 25–30 години.

От 1998 г. насам се фокусирам предимно върху моите собствени компании – Brånemark Integration, денталната компания, която основах с баща ми, както и Integrum, която се занимава с всички разработки в сферата на ортопедичната остеоинтеграция. Освен това обаче вече работим съвместно с университети в Гьотеборг, Виена, Сан Франциско и Чикаго, а се надяваме скоро и с Гьотинген. Администрацията по храни и лекарства на САЩ (FDA) наскоро одобри шведската имплантна система за лечение на ампутации и в момента тече процедура по учредяване на център по ортопедична остеоинтеграция в Сан Франциско. Също така работим в тясно сътрудничество с Министерството на отбраната на САЩ, което прояви интерес към работата ни поради големия брой военнослужещи с ампутации.

Кои според вас са основните предизвикателства за този вид лечение?
Прикрепването към костта е същността на остеоинтеграцията, а това е сравнително стабилна технология, която доказано работи при милиони дентални импланти. Въпреки това в ортопедията се сблъскваме с някои други предизвикателства. Така например в днешно време не разполагаме с материали, които са достатъчно здрави, за да устоят на силно физическо натоварване в продължение на 20–50 години. Затова разработихме и продължаваме да усъвършенстваме нови материали и повърхности, които да се справят по-добре с по-високи степени на натоварване.

Друг важен момент е проникването в мукозата и кожата, което може би е дори по-голямо предизвикателство. Работим с концепция, която е много подобна на стария протокол „Бранемарк“ и слуховия апарат за вграждане в черепната кост по това, че разполагаме с гладка повърхност, която трябва да бъде прикрепвана. Различни продукти работят на принципа на прикрепване и доколкото ми е известно, всички те са неуспешни, особено в ортопедията.

Въпреки това, както с всяка друга хирургична процедура, резултатът зависи в голяма степен и от уменията на хирурга.

В последните шест години боравите с остеоинтеграцията в комбинация с имплантирани електроди. Бихте ли ни разказали повече за тази програма?
Да, разработваме следващо поколение протези за ампутации. В допълнение към остеоинтегрираните импланти сега имаме възможност да прикрепваме електроди към мускулите и нервите, като така протезата се управлява от мозъка, което помага за по-добрата навигация на устройството и предоставя обратна връзка. Това е изключително важно с оглед на пълното възстановяване на телесните функции.

Основното предимство на нашия подход в сравнение с конкурентите ни е, че те трябва да използват безжични технологии, тъй като не разполагат със средствата, с които да изнесат кабелите извън тялото, поради опасност от инфекция. Ние обаче разполагаме с един фантастичен имплант, който да използваме като „изкупителна жертва“, така че кабелите да могат да преминат през имплантната система. Подобно на фиброоптичната интернет връзка, окабеляването на една роботизирана ръка е много по-добро, стабилно и издръжливо.

Вече успешно лекувахме един пациент. Изследователската ни дейност е все още в начален етап, но мисля, че в бъдеще бихме могли да направим удивителни неща.

Смятате ли, че в бъдеще остеоинтегрираните протези биха заменили традиционните?
Този вид лечение е противопоказно при ампутации на долната част на краката в резултат на лоша циркулация, причинена от диабет, или съдови заболявания, свързани с тютюнопушенето. Тези пациенти представляват около 90% от всички хора с ампутирани крайници. Въпреки това по-млади хора, които са пострадали при пътни катастрофи или войни или имат мускулно-скелетни тумори, биха били идеални кандидати за такова лечение.

Ако технологията продължава да се развива все така обещаващо, все повече пациенти ще я предпочитат – точно както могат да избират между зъбни протези или фиксирани дентални импланти, които са много по-добрият избор за пациента. Промяната е неизбежна, но ще мине известно време, докато това се случи. Въвеждането на денталните импланти отне около 17 години; подобно на тях тази промяна би могла да се случи след 10 или 20 години. Все пак одобрението от страна на FDA и използването на системата от военните биха могли да ускорят процеса.

Като цяло този вид лечение предлага много алтернативи на традиционното лечение. Все още се сблъскваме с много консерватизъм в денталната и хуманната медицина, когато стане въпрос за иновации, но мисля, че трябва да сме по-отворени към новите идеи, колкото и налудничави да са те. Изследванията дават ясни индикации за това, какво ще бъде възможно в бъдеще. Ще можем да възстановяваме сетивните функции на несъществуващи крайници и да създаваме правдоподобни изкуствени усещания. Денталната и хуманната медицина трябва да си сътрудничат повече. Изследванията в сферата на денталната медицина и ортопедията сочат за много допирни точки между двете. Взаимното предаване на знания и опит е и първоначалната идея на ЕАО, която в момента е изцяло фокусирана върху денталната медицина. Това е жалко, тъй като трябва да работим съвместно, но може би в бъдеще ще станем свидетели на повече междудисциплинарни презентации и срещи.