Управление на риска от кариес: практика на лекарите по дентална медицина и влияние на насоките и протоколите—сформиране на изследователска група

Предистория

През последните 30 години е постигнат значителен епидемиологичен напредък в намаляването на честотата на зъбния кариес, но все още това заболяване продължава да бъде важен здравословен проблем. Въпреки разработените насоки за ранно идентифициране на пациенти с висок риск от кариес и превантивните стратегии за високорискови популации, има малко данни за практиките на лекарите по дентална медицина в Европа.

Цели

Описание на придържането на лекарите по дентална медицина към насоките за управление на риска от кариес, за да оценим впоследствие въздействието на техните стратегии.

Метод

Международно, епидемиологично, наблюдателно, ретроспективно и проспективно надлъжно групово проучване, проведено с клиницисти в четири европейски държави: Полша, България, Португалия и Гърция, инициирано през 2019 г. Тук са представени първоначалните данни от сформираните групи: практиките за управление на риска от кариес, докладвани от участващите лекари по дентална медицина и състоянието на зъбите на пациентите, които са се съгласили да бъдат включени в проучването.

Резултати

Петдесет и един лекари по дентална медицина се съгласиха да вземат участие в изследването (19 в България, 8 в Гърция, 14 в Полша и 10 в Португалия), със средна възраст 44 години (± 12), средно 19 години практика и женско мнозинство (63%). Повечето са специалисти в дадена област: детска дентална медицина (15,7%), орална хирургия (15,7%), възстановителна дентална медицина, ендодонтия (15,7%), докато общата дентална медицина представлява 13,7%. Като цяло 48% от изследователите са получили специално обучение за управление на риска от кариес в университета, въпреки че има известни различия между държавите: 78,6% в Полша, 60% в Португалия, 28,6% в Гърция и 26,3% в България. Почти всички лекари по дентална медицина съобщават, че са предприели следдипломно дентално обучение, но само 72% се описват с познания, съобразени със съвременните изисквания.

Специфичното обучение за управление на риска от кариес в университета е силно свързано с прилагането на насоки в рутинната практика (съответно 95% срещу 60%; Фиг. 1). Като цяло повече от половината от всички участващи лекари по дентална медицина извършват систематична оценка на риска от кариес (Caries Risk Assessment – CRA), като се наблюдават различия между държавите: 100% за Гърция, 77,8% за Португалия, 47,4% за България и 35,7% за Полша. CRA се основават главно на обстоен преглед на устната кухина (98%), медицинско интервю (79,6%), оценка на диетичния режим (71,4%), рентгенови изследвания (67,3%), локално апликация на флуорни препарати (51%) и прием на флуорид (40,8%). Биологичните тестове и скалите на CRA или софтуер са използвани пестеливо. 

В групата бяха включени хиляда и девет (1009) пациенти със средна възраст 35,4 години (± 19,7), със следното разпределение: 366 от България, 281 от Гърция, 276 от Полша и 86 от Португалия. Сред тях 56% са жени. Почти 80% от тях са имали скорошен кариес, въпреки че над 90% от пациентите са заявили, че мият зъбите си ежедневно, използвайки флуорна паста за зъби в 80% от случаите. Активните кариозни лезии и рискът от кариес са присъщи в по – висока степен при пациенти с нисък социално-икономически статус. Активни кариозни лезии се наблюдават съответно при 33,5%, 48,2% и 61,2% от пациентите с висок, среден и нисък социално-икономически статус. По подобен начин висок риск от кариес се съобщава от лекарите по дентална медицина съответно при 36,6%, 48,5% и 70,0% от пациентите с висок, среден и нисък социално-икономически статус (Фиг. 2).

Състоянието на пациентите при първото посещението, при което са включени в проучването е следното: наличие на видима плака върху зъбите в 53,2% от случаите, наличие на активни кариозни лезии в 44,1% от случаите и дълбоки ями и фисури в 38,2%. Честотата на гореизброените е по-висока за пациентите в Португалия (съответно 67,4%, 77,9% и 53,5%). По време на посещението за включване в проучването директното възстановяване е най-често предоставяната грижа (за приблизително 50% от пациентите).

По време на посещението повечето пациенти получиха съвети за хигиена на устната кухина или консултация относно режима на хранене, като съществуват различия между страните (98,9% в България, 92,2% в Гърция, 78,3% в Полша и 64% в Португалия). Положително отношение на пациентите към грижите и готовност за сътрудничество е отчетено от лекарите по дентална медицина при повече от 50% от всички пациенти, с различия между страните (България 68,3%, Полша 59,1%, Гърция 46,3% и Португалия 29,1%).

Заключение

Това е първото международно мащабно групово проучване, проведено за да опише докладваните практики от лекарите по дентална медицина, свързани с насоките за управление на риска от кариес и въздействието на тяхното отношение към грижите за пациентите. Може да се наблюдава значително разнообразие при управлението на риска от кариес и консултациите, предоставяни от клиницистите в четирите европейски държави. Ретроспективното изследване на пациентската дентална история през последните три години, което е в ход, и предстоящото бъдещо проследяване ще спомогнат за по-точното определяне на спазването на препоръките за управление на риска от кариес, давани от лекарите по дентална медицина.

Редакционна бележка: Очаква се проучването Caries Risk Management (Управление на риска от кариес) (CARMEN) да продължи до края на 2022 г., а крайните резултати се очаква да бъдат публикувани две или три години по-късно. Предварителните резултати все още не са ревизирани или публикувани в научно списание. Проучването е спонсорирано от Pierre Fabre Oral Care, част от групата Pierre Fabre, производител на продукти за хигиена на устната кухина и продукти за грижа за денталните специалисти и пациентите.