DT News - Bulgaria - Интервю: Социалната дентална медицина надхвърля съвременните западни практики

Brendan Day, DTI

вт. 18 септември 2018

запази

Тъй като денталната медицина е съсредоточена предимно върху биологичните процеси и хирургичните лечения, социалните детерминанти на здравето – условията, в които сме родени, растем, живеем и работим, често остават на заден план. Dental Tribune International разговаря по темата с д-р Кристоф Бедос, доцент в Катедрата по орално здраве и общество на Факултета по дентална медицина на университета „Макгил“ в Монреал, Канада, и един от авторите на наскоро публикувана статия за социалната дентална медицина.

Д-р Бедос, в статията си предлагате ориентировъчна рамка за провеждане на социална дентална медицина. С какво се различава тази концепция от съвременните нагласи и практики, които преобладават в западното дентално общество?
Клиницистите от съвременното западно дентално общество предоставят главно хирургични процедури и насърчават пациентите си да водят здравословен начин на живот. Социалната дентална медицина не спира дотук, а продължава отвъд тези ангажименти. Социално ангажираните зъболекари, както ги наричаме в статията, се опитват да обърнат внимание и на социалните детерминанти на оралното здраве на пациентите и техния достъп до здравни грижи.

Това означава, че на индивидуално ниво зъболекарите, практикуващи социална дентална медицина, разбират причините за причините, ако мога така да се изразя, за болестите на своите пациенти. Те трябва да знаят например как здравните навици на пациентите, като например хигиената на устната кухина и начина им на хранене, могат да бъдат обусловени от условията на живот, като работа, доходи, социален кръг и жилище. Вярвам, че в днешно време много зъболекари разбират важността на социалните фактори за здравето, но рядко се опитват да им влияят. При социалната дентална медицина зъболекарите са насърчавани да провеждат интервенции „нагоре по веригата“ или да инициират социални интервенции, насочени към социалните детерминанти на оралното здраве на своите пациенти.

На общностно ниво социално ангажираните зъболекари се опитват да отговорят на специфичните нужди на местното население. Това означава, че те трябва да познават добре социалните, демографските и епидемиологичните характеристики на общността, в която работят, и да съобразят с тях професионалната си дейност. Така например в една общност със застаряващо население зъболекарите трябва да обмислят предоставянето на услуги по домовете в допълнение към традиционните клинични грижи. Това според мен е много различно от подхода, който преобладава в западните общества в момента, където зъболекарите са насърчавани да работят статично.

На по-високо обществено ниво социално ангажираните зъболекари трябва да бъдат защитници на добрите здравни обществени политики, включително такива за борба с бедността и неравенствата. Моят опит показва, че ситуацията понастоящем е различна.

Дали тази социална гледна точка е одобрена или практикувана в други области на здравеопазването?
В Северна Америка медицината е много по-активна от денталната медицина в насърчаването на подобни подходи. През последните години наблюдавам нарастващ брой статии, популяризиращи социалната медицина, интервенциите нагоре по веригата, структурната компетентност и критичното съзнание. Тези подходи са дори преподавани в редица престижни университети в САЩ.

Възможно ли е социалната дентална медицина да функционира съвместно с някои текущи начини на лечение, като мотивационно интервюиране например, които имат за цел да дадат възможност на хората да вземат в ръце грижите за собственото си орално здраве?
Да, еманципирането на пациентите е от основно значение за нашия подход. С моите колеги предлагаме модели на грижа, ориентирана към личността, която описва връзката между зъболекарите и техните пациенти. Вярвам в по-балансираните взаимоотношения с пациентите.

Благодаря ви много за това интервю!

Редакционна бележка: Статията на д-р Бедос, озаглавена „Социална дентална медицина: стара идея за нов професионален подход“, е публикувана онлайн в British Dental Journal на 24 август 2018 г. Публикацията е достъпна тук.

Свързани статии